Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рибар от Царево успя да улови тази необикновена риба, която се опитва веднъж в живота
  • Новини

Рибар от Царево успя да улови тази необикновена риба, която се опитва веднъж в живота

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
carqwrqwrasrasr.png

“Каква е тази риба? Уловът тази сутрин е екзотичен”. Така озаглави публикацията си във Фейсбук отпреди рибар от Царево, цитиран от plovdiv24.bg. “Ти да видиш, какви риби имало в Царевското море”, шегува се друг.

Каква риба е уловена всъщност? От снимките в галерията става ясно, че рибите вероятно са два вида – минокоп и скорпид.

Моретата крият какви ли не чудновати риби, включително и нашето Черно море. За една рибата със странно име минокоп обаче се казва, че и два живота да има човек, може да не успее да я опита.

Тази забележителна морска обитателка не може да се хване на въдица, тя дори не кълве стръвта, която се хвърля. Достатъчно умна е, за да подмине рибарските мрежи и да не се заплете в тях. Само изключителен подводен ловец с харпун може да надхитри и вземе за трофей минокоп.

Рибари, изкушени от изключително трудната за улов риба, разказват легендата за костния кръст, скрит в подчерепната кухина на минокопа. Рибарско поверие носи мълвата, че тази кост ще донесе късмет на своя притежател, благоденствие на дома му и слука на рибаря. Затова който има редкия шанс да се сдобие с нея, трябва да я пази за талисман.

Минокопът в България много често е наричан милокоп, но става въпрос за една и съща риба. Научното название на вида е sciaena cirrosa и принадлежи към семейство skiainidon – Минокопови.

Това е хищна риба, която се храни предимно с малки рибки. Доста плаха е и бяга при най-малка индикация за опасност, независимо колко апетитна изглежда стръвта, към която се е насочила.

Минокопът има доста благ външен вид. Тялото на минокопа е високо, леко сплеснато. Лесно се разпознава по сребърно сивия си цвят от двете плоски страни, черния си гръб и мустаците под върха на брадичката. Израстъкът има сетивна функция и помага на рибата да се ориентира и да опипва и сканира дъното.

Много често рибарите бъркат минокопа с морската врана. И двете риби са хищни, с мълниеносни реакции и са труден улов при подводния риболов. Сходната биология на рибите ги прави трудно различими, но морската врана е по-малка. Има разлики и в оцветяването.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пътник сложи скрита камера на куфара си – не е за вярване какво видя
Next: Гадателката на Берлускони смая с прогноза за Борисов и кабинета

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.