Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рибар се разплака отчаян, когато извади от мрежата парче дърво, след дни му броиха 138 милиона
  • Новини

Рибар се разплака отчаян, когато извади от мрежата парче дърво, след дни му броиха 138 милиона

Иван Димитров Пешев май 9, 2023
rrrasirasiroasiraskra.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази история звучи като истинска приказва, но е съвсем реална и се е случила в Хонконг. Главен герой в нея е беднякът Мин Куок от Хонконг. Той хранел семейството си с улов на риба, която продавал на пазара, пише Блиц.

По нищо не се очаквало животът му да се промени, но се случило истинско чудо.

Един път уловът му го довел до пълно отчаяние, защото вместо риба изтеглил с мрежите си къс дърво. Но тъгата му не продължила дълго. Той забелязал, че от дънера изтича жълта течност, приличаща на масло.

Мин Куок разбрал в този момент, че е изтеглил с мрежата си „Златната Рибка“, защото в тях било Агарово дърво, което е безценно за медицината и парфюмерията, тъй като се явява безценен източник при изготвянето на ароматни вещества.

Рибарят успял да продаде почти веднага дънера за 138 милиона долара. Сега той лови риба само за собствено удоволствие със собствена лодка, която отплава всяка сутрин от собствения му кей, построен около собствената му вила на брега на океана.

Агаровото дърво е много рядко и много ценно тропическо дърво, принадлежащо към род Aquilaria, с основни представители A. agallocha, A. malaccensis и A. crasna, което при заразяване с плесен започва да отделя и да насища дървесината си с изключително благоуханна смола. Негова родина е Индия и страните от Югоизточна Азия.

Известно е още и като Алоево дърво, а в арабския свят като Уд (Oud или Oudh). Ароматът на Агаровото дърво не е обикновен аромат или един от многото. Това е нещо много специално, уникално, мистично и неповторимо.

Агаровото дърво е почитано като свещено още от дълбока древност и е заемало важно място в живота, традициите и вярванията на много култури, народи и религии.

Централно място в митовете и легендите заема вярването за Божествения призход на Агаровото дърво. Според преданията, преди да бъде изгонен от Рая, Адам е имал право да вземе със себе си само едно дърво и той избрал именно Агаровото дърво. Мъдреците смятат, че Агаровото дърво е връзката между нашия и невидимия свят.

За Агаровото дърво се споменава многократно в различни древни свещени писания като: Санскритските Веди, Бхагават Гита, Стария и Новия завет, Арабските хадиси, а също и в някои Китайски и Японски хроники. Според преданията самият Буда, а по-късно и пророкът Мохамед са споменавали за божествеността на Агаровото дърво.

Според вярванията, ароматът на Агаровото дърво пропъжда негативните мисли и енергии и създава в дома атмосфера на спокойствие, хармония и комфорт.

Вярва се също, че благодарение на магическата си сила, уханието на Агаровото дърво привлича късмета, благополучието и любовта. Агаровият аромат е ароматът на крале, императори, висши аристократи и заможни персони, които единствено са могли да си позволят високота му цена.

И днес се счита, че уханието на агрово дърво е символ на престиж, лукс, благополучие и изискан вкус. Днес няма скъп парфюм с ориенталски привкус, без участието на етерично масло от Агарово дърво.

За съжаление, в наши дни диворастящото Агарово дърво е почти на изчезване. Затова и цената му е астрономически висока, достигаща понякога, при някои ценни и редки дървесни образци, до половин милион долара за килограм.

На земята няма по-скъп продукт на живата природа от смолистата дървесина на Агаровото дърво.

Много рядко и много ценно е и етеричното масло получавано от смолата отделяна от Агарово дърво. Малко хора днес имат превилегията да помиришат истинско, естествено и неподправено етеричното масло от диворастящо агарово дърво, чиято цена при някои висококачествени партиди може да надхвърли два милиона долара за литър.

Агаровото дърво е било почитано през хилядолетията и заради огромната си целебна сила и способност да лекува, както на физическо, така и на емоционално, умствено и духовно ниво.
От древни времена до днес то заема важно място в Аюрведата, тибетската и традиционната китайска медицина.

Опияняващият аромат на Агарово дърво предизвиква усещане за блаженство, дълбоко вътрешно спокойствие и емоционална стабилност, което го прави изключително ценно ароматерапевтично средство при лечението на широк спектър от емоциоанлни разстройства, като: безпокойство, стрес, депресия, тъга, отекченост, отпадналост, психическа умора, обезсърченост, безсъние и др.

Агаровото дърво е доказало своята ефективност и при лечението на много физически заболявания, като: заболявания на централната и периферна нервна система, астма, плеврит, бъбречни проблеми, цироза на черния дроб, злокачествени заболявания на щитовидна злеза, стомах и бял дроб.

Списъкът може да бъде продължен още много, но най-точно и най-кратко ще бъде, ако просто кажем, че етеричното масло от А
гаровото дърво е лекарството за всякакви заболявания.

И това съвсем няма да е пресилено, тъй като Агаровото дърво има способността да отпушва енергийните канали и да възставновява притока на жизнена енергия, която цялостно подхранва, укрепва и стимулира организма и му помага да се справи с всякакви заболявания.

Не на последно място, Агаровото дърво е и всепризнат афродизиак – най-мощният, който човечеството познава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Супер бизнес се вихри в България! Млади хора правят по 300 лева на ден от събиране на това
Next: Какво се случва в България? Защо врабчетата изчезват? Намалели са наполовина!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.