Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ридай народе, идат смутни времена. Мика Зайкова ни вцепени с прогнозата си за България, още нищо не сме видели
  • Новини

Ридай народе, идат смутни времена. Мика Зайкова ни вцепени с прогнозата си за България, още нищо не сме видели

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
ridandaoraod.jpg

Българският народ, за съжаление, все повече обеднява и все повече хора влизат в квотата на бедните , смята тя

Има война, има необоснован ръст на енергийните източници, има прекъсване на важни доставки, защото светът, се деглобализира. Суровините са оттатък Желязната завеса, а на нас ни трябват тези суровини.

Това коментира Мика Зайкова, икономически анализатор и финансов експерт от ИТН, цитирана от „Фокус“.

„Тези суровини не са само газ, не само нефт, тези суровини са желязо, химикали, амоняк, торове, зърно за изхранване. Не забравяйте, че Русия и Украйна са житниците на света и те са тези, които допринасят най-много за изхранването, особено на бедните държави“, отбеляза финансовият експерт.

Не изпускай тези оферти:

Според Мика Зайкова, България е в една много добра кондиция, първо защото не произвежда електричество от газ, а си има атомна централа. „Имаме водноелектрически централи, не сме затворили топлоелектрическите централи и някак си Зелената сделка ще трябва да бъде малко отместена“, посочи тя. По думите ѝ, нашите управници обаче не използват тази добра кондиция.

„Те продават повече от 50-60% от електрическата енергия навън, вместо да поевтиняват нашата енергия. Не говоря сега за домакинствата, защото засега през 2022 г. тази цена е регулирана. Не забравяйте, че от 2023 г. нататък вече няма да има регулирани цени. Вече както бизнесът, така и домакинствата ще трябва да плащат т.нар. промишлен ток“, припомни още тя.

Според нея политиците не са си направили сметката, че много хора ще изпаднат в тежка ситуация и трябва да бъдат подпомогнати, отбеляза финансовият експерт Мика Зайкова.

„Тази рецесия може да бъде дълбока и да продължи дълго време. Българският народ, за съжаление, все повече обеднява и все повече хора влизат в квотата на бедните и ние не можем изобщо да си помислим да стигнем средноевропейските нива“, прогнозира Зайкова.

„Явно нещо куца в нашия парламентаризъм, защото както се вижда, не можем да сформираме стабилно правителство, което да проведе политики, които да са в полза на хората. То и Европа страда, защото целият свят в момента глобално влиза в рецесия“, допълни финансовият експерт.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасяваща мизерия в 21 век в инфекциозно отделение във Варна
Next: Министър Христов е на телефона с Шахбазов, съдбовна новина за всички! Съдбата на България изненадващо се преобръща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.