Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рициново масло + сода за хляб: Малцина знаят за тази мощна комбинация, която е решение на 8 проблема
  • Новини

Рициново масло + сода за хляб: Малцина знаят за тази мощна комбинация, която е решение на 8 проблема

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
wqrqwtastgtt.png

Напоследък натуралната козметика се цени все повече, а содата за хляб винаги е била приоритет в грижата за кожата. Но когато добавите рициново масло към содата , получавате наистина мощна комбинация . Рициновото масло обикновено се използва вечер, защото това масло и слънцето не вървят добре ръка за ръка.

Освен за грижа за кожата, тази смес, получена от две изключително лечебни съставки, се използва и в народната медицина, предимно при кожни проблеми като различни алергични раздразнения, гъбични инфекции и дори алопеция. Ето как се приготвя и използва при тези състояния:

КОМБИНАЦИЯТА ОТ РИЦИНОВО МАСЛО И СОДА
АЛЕРГИЧЕН ОБРИВ:

Смесете 3 супени лъжици сода за хляб и 1 супена лъжица рициново масло. Разбъркайте добре, докато получите фина, гладка смес. Нанесете тази смес върху засегнатите зони няколко минути преди душ. Изплакнете с хладка вода и раздразнението ще се отмие.

лек срещу гъбички

ГЪБИЧНИ ИНФЕКЦИИ:

Смесете 1 супена лъжица рициново масло и 1 супена лъжица сода бикарбонат. Разбъркайте, докато двете съставки се смесят добре. Нанесете тази смес върху засегнатата от инфекцията област.

В зависимост от засегнатия участък увеличете съответно количеството на съставката в съотношение 1:1. Оставете да действа около половин час, след което изплакнете с хладка вода и избършете с мека кърпа. Същата рецепта може да се приложи и при проблеми с колената.

ОЧНИ РАЗДРАЗНЕНИЯ (за външна употреба):

Смесете 1 супена лъжица рициново масло и половин чаена лъжичка сода за хляб. Тази смес се нанася внимателно върху клепача на окото и след 20 минути се измива с вода. Използва се и за избелване на тъмни кръгове под очите.

КАТАРАКТА (за външно приложение):

Всеки ден кожата около очите и клепачите се намазва с рициново масло. Смесете 1 супена лъжица рициново масло и 1 супена лъжица сода за хляб, след което разбъркайте добре. Масажирайте кожата с тази смес за около 3 минути, след което изплакнете добре.

Тази смес се използва и за отстраняване на всякакви раздразнения по кожата, като ухапвания от насекоми, особено ухапвания от комари, за подмладяване на кожата, както и за премахване на папиломи. За по-добър ефект сместа престоява 20 минути, след което се отстранява с вода. Ако се използва при папиломи, тогава се увива с компрес (фолио и марля) и престоява една нощ. На следващия ден се маха и се повтаря всяка вечер, докато папиломът падне.

лек болки в гърба

БОЛКИ В ГЪРБА:

В зависимост от размера на зоната, която искате да третирате, смесете рициново масло и сода за хляб в равни пропорции, докато двете съставки се смесят добре, след това нанесете сместа върху засегнатата област и я оставете да действа 20 минути. След това изплакнете и нанесете масло, ако е необходимо.

БОЛКИ В УШИТЕ:

В ухото се капват няколко капки загрято рициново масло. Още по-добре е, ако сложите маслото в празна твърда орехова черупка и го загреете в нея. След накапването поставете топла кърпа върху ухото и я оставете да действа няколко минути.

алопеция

КОСОПАД (АЛОПЕЦИЯ):

Нанесете рициново масло върху скалпа и масажирайте за около 5 минути. След това измийте косата си както обикновено. Повтаряйте процедурата преди всяко измиване на косата.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство плати близо 650 лева сметка за обяд в ресторант на Черноморието
Next: Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.