Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ричард Гиър разтърси публиката: Такъв е животът! Никой от нас няма да се измъкне жив!
  • Новини

Ричард Гиър разтърси публиката: Такъв е животът! Никой от нас няма да се измъкне жив!

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
ricasjhkas.png

Публикацията, която Ричард Гиър направи във Фейсбук профила си трогна много от неговите почитатели.

„Майката на мой приятел през цялото време се е придържала към здравословен начин на живот. Консумираше изключително здравословна храна, не пиеше и не пушеше, спортуваше, опитваше се да не излиза на слънце без защитен крем.

Винаги се консултираше с диетолози и физиотерапевти и спазваше техните предписания. Мога да кажа, че тя беше обсебена от своето здраве.

Сега тя е на 76 години и има рак на кожата и рак на костния мозък. Жената има и остеопороза в тежка фаза.

Не изпускай тези оферти:

Бащата на моя приятел не се отрече от нищо. Той живееше с удоволствие. Изобщо не спортуваше, обичаше да яде обилно и предпочиташе доста мазни храни. Без да се замисли, пиеше по много алкохол и се печеше на плажа, докато кожата му започне да се лющи.

Мога да кажа, че през целия си живот той се подиграваше на съветите на лекарите и живееше, както му харесваше. Сега той е на 81 години и лекарите казват, че младите хора могат да му завидят.

Без значение колко се опитвате, никога няма да се скриете от вътрешната си отрова. Рано или късно тя ще ви настигне. Както казва смъртно болната майка на моя приятел:

„Ако знаех как ще свърши живота ми, никога нямаше да слушам лекарите, а бих живяла в собственото си удоволствие.“

Такъв е животът! Никой от нас няма да се измъкне оттук жив. Така че не се третирайте като нещо средно. Докато имате време, трябва да живеете в своето удоволствие. В края на краищата утре може да е твърде късно.

Така, че правете, каквото искате. Яжте вкусни ястия, правете слънчеви бани, не се колебайте да бъдете мързеливи. Бъдете глупави и странни, но бъдете себе си. В крайна сметка, за всичко останало просто няма време!“

Източник: За Жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Органите му отказали и само силното куче сърце работело. История до сълзи
Next: Д-р Неделя Щонова събра погледите! На 51 години показа тяло като на 20-годишна!

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.