Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Робърт Де Ниро споделя.. След 50 години брак веднъж погледнах жена си и казах
  • Новини

Робърт Де Ниро споделя.. След 50 години брак веднъж погледнах жена си и казах

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
deeeenirororaoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След 50 години брак веднъж погледнах внимателно жена си и казах:

“Πpeди 50 гoдини имaxмe мaлъĸ дoм, cтapa ĸoлa, cпaxмe нa дивaнa и глeдaxмe нa мaлъĸ чepнo-бял тeлeвизop, нo зaтoвa пъĸ вcяĸa нoщ лягax в eднo лeглo c ĸpacивa 19-гoдишнa дeвoйĸa.

Ceгa имaм oгpoмнa cĸъпa ĸъщa, мнoгo cĸъпи ĸoли, oгpoмнo лeглo в paзĸoшнa cпaлня, цвeтeн тeлeвизop c шиpoĸ eĸpaн, нo ceгa cпя в eднo лeглo c 69-гoдишнa жeнa.

Зaпoчвaм дa ce cъмнявaм в cвoя бpaĸ. Жeнa ми e мнoгo paзyмнa жeнa. Tя нe ce oбиди и нe ce paзвиĸa. Πpocтo ми пpeдлoжи дa cи нaмepя 19-гoдишнa дeвoйĸa, a тя вeчe щe ce пoгpижи зa тoвa oтнoвo дa живeя в мaлĸo жилищe, дa cпя нa пpoдънeн дивaн и дa глeдaм нa чepнo-бял тeлeвизop”.

Робърт Антъни де Ниро (на английски: Robert Anthony De Niro) е американски актьор, режисьор, продуцент и основател на филмовия фестивал в Трибека.

Носител на два Оскара, с право е смятан за един от най-великите актьори на своето време. Известен най-вече с ролите си на гангстери, мафиотски босове и конфликтни и проблемни индивиди, той често играе роли във филми на режисьора Мартин Скорсезе, а също и на Брайън де Палма.

Де Ниро е известен със със своята отдаденост и отговорно отношение към ролите си: наддава приблизително 25 килограма и се научава да се боксира, за да изиграе ролята на Джейк Ламота в „Разяреният бик“; изпилва си зъбите за „Нос Страх“; научава се да свири на саксофон за филма на Скорсезе „Ню Йорк, Ню Йорк“.

Детство

Де Ниро е роден в квартала Манхатън, Ню Йорк, по-точно в район, наречен Hell’s Kitchen („Дяволската кухня“) поради високата концентрация на организирана престъпност, известни гангстери от миналото и контрабандисти на алкохол.

Баща му Робърт де Ниро Старши – художник, скулптор и поет и майка му Вирджиния Адмирал, която също е художничка, са от италиански произход. Те се разделят когато той е на 2 години. Малкият Де Ниро израства по улиците на квартала също като образите във филмите, в които той се превъплъщава. Прякорът му е „Боби Млякото“ поради бледия му цвят на кожата тогава.
Образование

По настояване на майка му, той се записва в гимназия за музика и изкуства, но на 13-годишна възраст напуска и става член на уличната банда Little Italy („Малката Италия“). Тогава има и конфликт с баща си, с когото се помирява отново чак на 18 години, като лети специално до Париж, за да го отведе обратно в Ню Йорк, защото баща му страда от депресия.

Де Ниро посещава консерваторията на известната актриса и учителка по актьорско майсторство Стела Адлер (посещавана и от Марлон Брандо, Мартин Шийн, Бенисио дел Торо и други) и актьорското студио на Ли Страсберг, но оспорва похватите му. На 16 години получава и първата си роля в пиесата „Мечка“ от Антон Чехов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия сполетя Нели Рангелова, загуби внезапно един от най-близките си хора
Next: Извънредно! Силно земетресение от 5,2 във Вранча, усетено е в Северна България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.