Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родата на Анахид Тачева пирува на най-скъпия остров в света
  • Новини

Родата на Анахид Тачева пирува на най-скъпия остров в света

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
anashasyashasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Четири от общо шестте внучета на тв легендата Анахид Тачева си организираха семейна сбирка на най-скъпия остров в целия свят – гръцкия Миконос.

От родовата среща отсъстваха само наследниците ѝ от дъщеря ѝ Теодора, която живее на ръба на мизерията години наред. Тя се препитава като болногледачка на възрастни хора в столицата.

Неотдавна продаде апартамента си в центъра на София и се пренесе в краен квартал, за да успее да изкара някой лев и да си стъпи на краката. Там Теодора живее с малкия си син Давид, докато дъщеричката ѝ Мария е при баща си в Щатите.

Най-малката дъщеря на Анахид се забавлява с внучка й Деси 

На фона на нейната тежка съдба останалите наследници на Анахид се радват на холивудски живот. В Миконос на летни купони се отдадоха внуците ѝ Деси и Митко-младши от сина ѝ Димитър Цонев, който почина през август 2016 г. Заедно с тях бяха и Ейтън и Айрис, с които до последно говорителката живя под един покрив в Щатите. Те са синове на най-малката ѝ дъщеря Ани, омъжена за гръцки милионер. Тъй като са все още непълнолетни и са ученици, на острова били придружавани от своите родители.

Внуците на говорителката Димитър и Айрис в елитно заведение в Миконос 

Най-малката щерка на Тачева от брака ѝ с Васил Тачев е особено близка с внучката ѝ Деси, с която поддържат връзка въпреки разстоянието. За последно Ани и съпругът ѝ, който върти бизнес с недвижими имоти, ресторантьорство и казина и е собственик на редица тузарски сгради в Ню Йорк, бяха в България миналата есен, за да присъстват на панихидата на тв легендата.

Анахид почина в Щатите след тежко боледуване, но тялото ѝ бе пренесено у нас, за да могат всички нейни близки, приятели и почитатели да си вземат последно сбогом. После тя бе кремирана, а дъщеря ѝ Ани взе урната и я занесе в Америка, за да я погребе в двора на семейното им имение в Хамптън.

Димитър и Ейтън 

В Миконос роднините на звездата от БНТ се потопили в невиждан лукс и почти денонощно пирували в най-елитните морски заведения там. Те наели дори частна яхта, която да ги разхожда между заливите. Островът е прочут като най-скъпата лятна дестинация и е посещаван от абсолютно всички богаташи в световен мащаб.

Той бе любимо място за ваканция и на милиардера Васил Божков, преди да бъде погнат от правосъдието и да забегне в Дубай. В едно от заведенията, в което и Божков, и наследниците на Анахид са били, цените на бутилка шампанско достигат до внушителните 18 хиляди евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Касова бележка от Созопол разкрива колко струва един ден на море там за двама
Next: Казаха на дядо Стамат, че му остават 9 месеца живот, той се прибра и живя още 45 години – ето как

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.