Осемдесетгодишната Баба Олга от Скопие живее в дом за възрастни хора вече 5 години. Днес тя ще ни разкаже какво я принудило да стигне дотам.
“ Омъжих се много млада, но по онова време всички момичета се женехме млади, не само аз. Със съпруга ми ни запознаха сватовници. А той ми хареса от пръв поглед – видя ми се добър човек.
Животът ни беше скромен, но хубав. От брака си имаме трима сина и една дъщеря: всичките вече на възраст. За съжаление съпругът ми почина преди 7 години. Докато той беше жив, добре живеех и аз.
Господ ми подари четири деца. Много им се радвах, докато растяха и давах душата си за тях. Сега всички са с висше образование. Имат хубава работа и получават добри заплати. Имат семейства, а дъщеря ми се омъжи в чужбина. Със съпруга ми построихме и на тримата си сина отделни къщи.
Не изпускай тези оферти:
Трепахме се, отделяхме от залъка си само, за да има за тях. Да се радват на най-доброто.
Със съпруга ми живеехме самички. От време на време децата идваха да ни посетят. Но веднъж мъжът ми се разболя и набързо си отиде от този свят. Останах самичка. Домът ми опустя и нищо вече не беше като преди. Докато той беше болен, аз се грижех за него, но сега за мен нямаше кой да се погрижи…
Децата идваха рядко: веднъж или два пъти в седмицата. А аз вече не можех и до магазина да отида, за да си купя продукти, затова съседите ми пазаруваха. Те бяха по-милостиви към мен, отколкото децата, които родих, отгледах и доведох на правилния път.
С течение на времето ми стана трудно да отида дори до тоалетната.
И ето я моята съдба днес. Да родиш четири деца, да им дадеш всичко и да дойде времето, когато имаш нужда от помощ, а те да ти обърнат гръб и да те оставят в дом за възрастни хора. Вече пет години съм тук. Пет адски години. Получавам храна и медицински грижи, имам с кого да говоря и да дружа. Но си искам моя топъл дом. Моят дом, който построихме със съпруга ми сами, с толкова мъка.
Синовете ми имат свои деца, които също са възрастни. Нито в един момент не им пожелавам нещо лошо, но ще дойде ден, в който и те ще разберат какво е да си сам и изоставен.“
Още интересни новини:
Шофьорите са определена каста хора, които си имат своите неписани правила. Онези, които вече имат дълъг стаж зад волана, могат да разпознават различни знаци, които се подават от останалите участници в движението.
Новаците обаче едва ли разбират какво означават едни или други жестове, губейки се в догадки.
Днес ще разгледаме доста популярен пример за общуване между шофьорите, а именно скръстените ръце.
Какво означава този жест?
Как да се реагира на него?
Скръстени ръце
За да си облекчат живота, шофьорите отдавна общуват помежду си с жестове. Но не всички от тях може да бъдат разбрани еднозначно. Все пак има някои основни правила
Например, скръстените ръце означават някакъв проблем, за който трябва да се досетим, изхождайки от пътната ситуация.
Пред нас има задръстване
Със скръстени ръце шофьорът може да покаже, дали по-надолу по пътя няма голяма тапа и трафикът е силно затруднен.
Ако има възможност за обходен път, то шофьорът, който идва от насрещното, по правило, предупреждава другите участници в движението за това, че е по-добре да не се навират там, а да заобиколят.
Грешка на шофьора
Понякога в чужд град е трудно човек да се ориентира. Скръстените ръце на шофьора отсреща може да показват, че сте навлезли в насрещното или в еднопосочна улица.
Спри, ремонт
Ако по-надолу на пътя се провеждат ремонтни работи, за това може да ви подскажат шофьорите със скръстени ръце. Трябва да се вслушате и да намерите заобиколен път или да се приготвите за еднопосочно движение в една лента по типа на реверса.
Засилете бдителността си
Шофьорът може да ви показва скръстени ръце по редица причини. Но даденият жест означава още, че трябва да проявите максимална бдителност и във всеки случай да намалите. Възможно е пред вас да е възникнала непредвидена ситуация на пътя.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: