Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родна писателка алармира: Син на голям наш актьор е отвлечен от семейството на жена му
  • Новини

Родна писателка алармира: Син на голям наш актьор е отвлечен от семейството на жена му

Иван Димитров Пешев юли 8, 2022
rodndanmpisaltel.jpg

Михаил Чапразов, син на големия актьор от Народния театър Андрей Чапразов, пише на писателката Милена Фучеджиева трагични съобщения от Китай. По разказа му той е заключен в дома на китайските родители на жена му. Твърди, че го бият и унижават ежедневно, включително и съпругата му, която иска да го вкара в психиатрия.

Ето тъжната история, публикувана във фейсбука на Милена Фучеджиева:

Приятели и врагове във Фейсбук,
Сблъсках се със странен и трагичен казус, който може би може да бъде разрешен с групова помощ, затова се обръщам към всички.

Моят познат Михаил Чапразов, син на големия актьор от Народния театър Андрей Чапразов, ми пише трагични съобщения от Китай. Срещала съм го веднъж заедно с жена му и детето му. Сега май вече има две деца. Симпатичен, леко странен човек. Беше много горд със семейството си, явно обичаше съпругата си и детето си. После от фейса научих, че е заминал с нея за Китай.

Вчера Михаил се свърза с мен по Месинджър с молба за помощ. Намира се в Китай, в планинска провинция, не знае китайски и е заключен в дома на родителите на съпругата си.

Твърди, че го бият и унижават ежедневно, включително и съпругата му, която иска да го вкара в психиатрия. На ръба на силите си е, живее в ужас от следващия бой, заключен, не знае езика, всички средства е предал на съпругата си, която го бие също, има купен самолетен билет за България, но тя не го пуска, защото трябвало нещо да се доплаща, а и той не знае как да стигне до какъвто и да било транспорт. Ситауцията му е меко казано ужасяваща. Посолството категорично е отказало да се намеси, тъй като става дума за лични отношения.

Въпросът ми тук е има ли хуманитарни организации, които работят с подобни проблеми в Китай? Страшното е, че той се страхува от съпругата си ако тя разбере за комуникацията му с хора от България.

Абсолютно не знам как да му помогна, а човекът е в отчаяна, застрашаваща живота му ситуация. Знам, че е писал и на други тук, но досега никой не е поискал тук да направим един брейнсторминг и да видим как можем да помогнем на сънародника ни. Баща му беше великолепен, красив мъж, който дълги години игра на сцената на Народния театър. Михаил явно няма достъп до фейсбук, така че тук можем свободно да обсъдим дали изобщо нещо може да се направи за него, при положение, че това е някаква кошмарна битова ситуация в комунистически Китай.

Мисля, че единствено хуманитарна организация би могла да се опита да му помогне. Той ми изпрати адрес на английски, каза, че жена му ще го убие ако разбере. Проблемът е, че не знам доколко този адрес върши работа… Най-лесното е да съберем пари, но какво да правим с тези пари?!

Помощ! от името на Михаил Чапразов. Сам самичък българин във враждебна, насилствена среда. Сърцето ми се къса.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Изкараха Волен Сидеров в линейка от Първо РУ, пребит ли е?
Next: Безумие! Мадама с тротинетка на наша магистрала изпреварва коли!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.