Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родна писателка алармира: Син на голям наш актьор е отвлечен от семейството на жена му
  • Новини

Родна писателка алармира: Син на голям наш актьор е отвлечен от семейството на жена му

Иван Димитров Пешев юли 8, 2022
rodndanmpisaltel.jpg

Михаил Чапразов, син на големия актьор от Народния театър Андрей Чапразов, пише на писателката Милена Фучеджиева трагични съобщения от Китай. По разказа му той е заключен в дома на китайските родители на жена му. Твърди, че го бият и унижават ежедневно, включително и съпругата му, която иска да го вкара в психиатрия.

Ето тъжната история, публикувана във фейсбука на Милена Фучеджиева:

Приятели и врагове във Фейсбук,
Сблъсках се със странен и трагичен казус, който може би може да бъде разрешен с групова помощ, затова се обръщам към всички.

Моят познат Михаил Чапразов, син на големия актьор от Народния театър Андрей Чапразов, ми пише трагични съобщения от Китай. Срещала съм го веднъж заедно с жена му и детето му. Сега май вече има две деца. Симпатичен, леко странен човек. Беше много горд със семейството си, явно обичаше съпругата си и детето си. После от фейса научих, че е заминал с нея за Китай.

Вчера Михаил се свърза с мен по Месинджър с молба за помощ. Намира се в Китай, в планинска провинция, не знае китайски и е заключен в дома на родителите на съпругата си.

Твърди, че го бият и унижават ежедневно, включително и съпругата му, която иска да го вкара в психиатрия. На ръба на силите си е, живее в ужас от следващия бой, заключен, не знае езика, всички средства е предал на съпругата си, която го бие също, има купен самолетен билет за България, но тя не го пуска, защото трябвало нещо да се доплаща, а и той не знае как да стигне до какъвто и да било транспорт. Ситауцията му е меко казано ужасяваща. Посолството категорично е отказало да се намеси, тъй като става дума за лични отношения.

Въпросът ми тук е има ли хуманитарни организации, които работят с подобни проблеми в Китай? Страшното е, че той се страхува от съпругата си ако тя разбере за комуникацията му с хора от България.

Абсолютно не знам как да му помогна, а човекът е в отчаяна, застрашаваща живота му ситуация. Знам, че е писал и на други тук, но досега никой не е поискал тук да направим един брейнсторминг и да видим как можем да помогнем на сънародника ни. Баща му беше великолепен, красив мъж, който дълги години игра на сцената на Народния театър. Михаил явно няма достъп до фейсбук, така че тук можем свободно да обсъдим дали изобщо нещо може да се направи за него, при положение, че това е някаква кошмарна битова ситуация в комунистически Китай.

Мисля, че единствено хуманитарна организация би могла да се опита да му помогне. Той ми изпрати адрес на английски, каза, че жена му ще го убие ако разбере. Проблемът е, че не знам доколко този адрес върши работа… Най-лесното е да съберем пари, но какво да правим с тези пари?!

Помощ! от името на Михаил Чапразов. Сам самичък българин във враждебна, насилствена среда. Сърцето ми се къса.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Изкараха Волен Сидеров в линейка от Първо РУ, пребит ли е?
Next: Безумие! Мадама с тротинетка на наша магистрала изпреварва коли!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.