Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Роднини плачат с глас. Ето го починалият Николай, затиснат и убит от машина
  • Новини

Роднини плачат с глас. Ето го починалият Николай, затиснат и убит от машина

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
niikkkoilai.png

Съдът във Враца наложи условна присъда и 300 бона обезщетение заради смъртта на Николай Николаев, съобщава BulNews. Младежът почина затиснат от машина, докато помагал на свой приятел в Чирен.
Случаят, който почерни семейството на момчето, е от преди две години.

Ето какво гласи последното решение на съда в града под Околчица:
„Врачанският окръжен съд призна подсъдимия В. И. за виновен в това, че на 31.12.2021 г. в стопански двор на врачанско село, като управител и съсобственик на дружество, което ползвало двора, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той не е имал право да упражнява – товаро-разтоварни работи с телескопичен товарач, „Bobcat Т3093 CD“, допуснал нарушения на чл. 19, т. 1 от Наредба 12/30.12.2005 г., за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи (не се допуска присъствието на хора и придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при извършване на товаро-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения);

Приложение № 1 на чл. 7, т. 1 от Наредба № 10/07.12.2004 г. за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари – т. 9 – транспортират се само правилно поставени, добре подредени или палетизирани товари, т. 28 – при движение с товар, окачен на сменяемо приспособление, се вземат мерки товарът да не се люлее и/или завърта, т. 36 – повдигане или спускане на товар посредством кар-високоповдигач се извършва когато – т. 36.5 товарът е балансиран и осигурен срещу разместване, т. 36.6 в близост до товара или под него не стоят хора и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Н., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия, с когото били приятели. За това престъпление съдът наложи на В. И. наказание от една година „лишаване от свобода“, като отложи изтърпяването на наказанието за срок от три години.

Съдът осъди В. И. да заплати на родителите на Н. Н., конституирани по делото, като частни обвинители и граждански ищци, общо 300 000 лева – по 150 000 лв. за всеки – обезщетения за нанесени неимуществени вреди в резултат от деянието.

Подсъдимият е осъден да заплати също хонорара на адвоката на двамата родители на Н. Н., който в съдебната фаза е 14 650 лв. и 1000 лева в досъдебното производство, както и държавна такса върху уважената част от предявените граждански искове в размер на 12 000 лв.

Мотивите на съда ще бъдат изготвени в законоустановения срок.
Присъдата на Окръжен съд – Враца може да бъде обжалвана и протестирана в законоустановения срок пред Апелативен съд – София.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков: Две трети от българите се чувстват щастливи, усещат промяната и грижата за тях
Next: Орехи, чесън, оцет и мед: Запазете тези стари рецепти! Може да са ви полезни при един куп здравословни проблема. Вижте!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.