Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопите загубиха завинаги голямо име
  • Новини

Родопите загубиха завинаги голямо име

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
gdfhgjgfjhgjhg.png

Родопите загубиха завинаги Петър Беров. Той бе години наред директор на к.к. „Пампорово“. Заради тежката загуба се отменя честването на юбилея „90 години курортен комплекс Пампорово“ за началото на зимния сезон.

Организаторите са съпричастни с опечалените близки на починалия бивш директор на дружеството г-н Петър Беров, казват от „Пампорово“ АД.

 

Ръководството и екипа на Община Чепеларе и „Пампорово“ АД изказват искрени съболезнования за загубата към семейството и близките.

 

Още една скръбна вест:

 

Почина една от най-големите легенди в женския ни волейбол – Мая Стоева. Българската федерация по волейбол с огромно прискърбие съобщи, че днес тя си отиде от този свят.

 

Легендарната състезателка на ЦСКА и националния ни отбор е родена на 7 май 1955 година в София. Тя е четирикратна шампионка с „червените“. Носителка е на КЕШ през 1979 и 1984 година, и на КНК през 1982 г.

С националния отбор е европейска шампионка и бронзова медалистка от Летните олимпийски игри в Москва 1980. Славният ѝ път във волейбола започва с обединението на Септември и ЦСКА, когато минава под вещото треньорско ръководство на семейство Фанка и Райчо Шаханови. След впечатлянаща кариера в българското първенство и екипа на ЦСКА, заминава за Италия заедно с Верка Стоянова, където три години играе за Реджо Калабрия.

Работила е като треньор в Италия, Франция и в България.

Една от най-близките й приятелки Цветана Божурина публикува тяхна обща снимка във „Фейсбук“ и написа: „Прекрасна моя Мая, това е последната ни прегръдка! Но ти ще си завинаги в сърцата ни! В моето и в тези на безбройните ти истински приятели по целия свят! Почивай в мир!“.

Двете легенди години наред играеха рамо до рамо в ЦСКА и в националния отбор.

Опелото ще се състои на 25.09.2023 г. (понеделник) от 11:30 часа, в храм „Света София“.

БФВ и БЛИЦ изказват съболезнования на всички близки, роднини и приятели на Мая Стоева! Светла й памет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искате пари? Това е новата златна професия у нас
Next: Синоптици бият тревога: Идват бури към Балканите, възможни са наводнения

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.