Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопите крият неподозирана тайна за една от най-големите загадки в историята
  • Новини

Родопите крият неподозирана тайна за една от най-големите загадки в историята

Иван Димитров Пешев юни 20, 2023
rrsdisaikraskoqqqq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Свръхчовеци с изключителни възможности са живели в Харамийската дупка (пропастна пещера в Родопите).

Това предположение изказа археологът Христина Вълчанова след извършени проучвания
това лято в каменистото образувание.

Акцията е била проведена от екип начело с
д-р Борислав Бориславов от Археологическия институт към БАН, съобщава „България
днес“.

Според Вълчанова обитателите на пещерата с дължина 510 м са имали необикновени
възможности, които са им помагали да контактуват с божествени същества и да влияят
върху живота на обикновените хора.

„Много вероятно е да се докаже, че чрез своите умения са измолвали свише помощ
за добруването на хората и Земята“, коментира пред регионални издания Вълчанова.

Харамийската дупка е изключително нестандартна пещера, през която може да се
влезе единствено чрез спускане с въже.

В пещерата се влиза само с водач и специална
екипировка.

Това е едно от доказателствата, че каменната пролука не е била използвана
за живеене, а по-скоро е имала ролята на светилище, където се е правела връзката
между простосмъртните и божествата. Първото доказателство за хора в Харамийската
дупка е около 3300 г. преди Христа.

Археолозите смятат още, че около пещерата има много силно геомагнитно поле, което
е било използвано за лечението на болни хора. Традиционно предците ни са избирали
такива места за светилище, защото са знаели, че силното геомагнитно поле има добро
влияние върху човешкия организъм.

„Резултатите показаха, че на местата, където са изградени кръглите площадки,
огнището в центъра и ямата с костите, градиентът на магнитното поле рязко се повишава.

Установената положителна магнитна аномалия обяснява защо те са отбелязани с бяло
и жълто и е свидетелство за развитата сетивност на хората, изградили светилището.
Навярно тези, които са открили природния феномен, са се възползвали от него, като
са го превърнали в светилище“, добави още Вълчанова.

Тя е дългогодишен служител
в Историческия музей в Смолян и продължава да помага по време на изследователски
експедиции.

Влизането става само със специална екипировка

До 1977 г. мястото е известно като две отделни пещери – Харамийска 1 и Харамийска
2, но през 1981 г. започват разкопки начело с Вълчанова и са направени редица
разкрития. Открити са керамични фрагменти, оръдия на труда, тъкачески инвентар
от късните каменно-медна и бронзова епоха.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени отидоха да изследват ръмжаща пещера и не повярваха на очите си
Next: Потоци от чужденци не спират да пристигат в това чудно планинско селце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.