Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопите стават дом на британци, руснаци и още много хора търсещи чиста природа
  • Новини

Родопите стават дом на британци, руснаци и още много хора търсещи чиста природа

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
rrdqwdqwdqwdowosps.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Противоречиви мнения предизвика изказването на един германец, живеещ със съпругата си в българско село, който обяви, че ще напуснат страната ни, защото е много скъпо.

900 евро са крайно недостатъчни за германските пенсионери да посрещат нуждите си в България и основно заради скъпотията смятат да се изнесат завинаги…

„Ами да се научат да си правят зимнина и да си сеят градинки, ще спестят пари”, биха казали възрастни родопчани по темата.

Действително хората, които живеят по селата, гледат животни, обработват градини, след това от реколтата приготвят зимнина и подпомагат съществено семейните си бюджети, дори и на децата и внуците.

Те пък всяка събота и неделя отскачат до бабите и дядовците да им помагат и да напълнят багажниците на колите с месо, мляко, буркани, картофи и други продукти.

Ние сме жилави, та жилави

„Да видят германците как живеем, а за хамалогията с дървата нищо не казват. Сигурно на ток се отопляват зимата, е как ще им стигнат парите? Те са глезени, не са научени на труд и лишения, а ние сме жилави, та жилави. Като не ми харесва, прав им път, ама че е скъпотия у нас, скъпотия е.

Като се замисли човек как живеем с 100-200 лв. пенсии е страшно“, коментират смолянски пенсионери.
Родопските села от години се оказват атрактивни за чужденци, които купуват имоти и се настаняват в Родопите. Особено популярно е село Полковник Серафимово, където имоти имат общо 14 семейства англичани, французи, германци и белгиец.

В селото живеят постоянно 8 британски семейства. Едно от тях са Канди и Дънкан Сас, които са в Полк.Серафимово повече от десет години. Те имат две къщи, два семейни хотела и малка ферма за коне, както и джипове за сафарита и планински туризъм. Британците научили за нашата страна случайно от наши бояджии в Лондон преди 13 г.

Британци от Родопите са се превърнали дори в работодатели на своите съселяни.

Поданици на кралицата, живеещи в Полковник Серафимово, наемат на работа местни жители. Хората се грижат животни, собственост на англичаните, или пък биват наемани при ремонт на къщите им, за което им се плаща.
Другата атракция в селото е провеждащият се от години „английски фестивал“ през месец юни. Тридневният фестивал събира над 3000 гости от различни краища на света, които всяка година се увеличават. На поляните над селото изниква малко градче на купона, а музиката не спира и през трите дни.

Чужденци са готови да броят хиляди левове,

за да се сдобият с имот в изоставени села в Родопите. Населени места, които отдавна са обезлюдени, а наследници едва ли някога ще стъпят обратно.
Няколко семейства руснаци изкупуват имоти в Баблон. Селото няма жители от години.

„Няколко парцела бяха купени отдавна. Хората идват през летните месеци. Последно руснаци купиха там двуетажна каменна къща с двор за около 10-12 000 лева. Направо за без пари. Ремонтират ги и идват, но не са постоянно тук“, разкрива кметът на Смилян Чавдар Червенков, под чиято „шапка“ е управлението на село Баблон. За пример той дава цените на имотите в Смилян, където декар парцел в регулация се търгува за 25 000 лева. „При нас има много хора от вътрешността на страната, които купуват имоти. Искат да правят къщи за гости, малки семейни хотели.

Открай време Смилян си е центъра на света“, казва Червенков. Кметът отговаря за 11 населени места. Едно от тях е и Милково. То е поредното село, влязло в графата „Призрачни“. През миналата година е починал и последният му жител. С него, напълно обезлюдените села в Смолянско вече са 8. Според Червенков, същата ще е съдбата и на други малки населени места.
Общо десет са напълно обезлюдените населени места в област Кърджали.
Николай Михайлов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите масово се връщат в селата и ги съживяват
Next: Това село в Кърджалийско привлича хиляди хора с тази мистерия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.