Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопската пчеларка леля Мита: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро! (три от най-силните й рецепти)
  • Новини

Родопската пчеларка леля Мита: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро! (три от най-силните й рецепти)

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
mitlastlasltae.jpg

Леля Митра е на близо 82 години, но се радва на крепко здраве и завидна пъргавина! Тя е на близо 82 години, от смолянския край на Родопа планина.

С пчеларство се захванала заради мъжа си, който обаче рано си отишъл от света след инцидент. Продължила сама и съжалява само, че децата й са в чужбина. Та един ден няма на кого да предаде тайната на това чудо, но ние записахме рецептата.

За леля Митра пчелите и медът са най-голямото чудо на света, защото те ни даряват със сили и здраве. “Вижте ме мен. Стара съм, но съм по-здрава от половината народ по градовете. Чистия въздух и меда правят всичко, никой друг”, казва пчеларката.

Кошерите й не са много, защото няма възможност да ги стопанисва. Рядко продава мед, по-често подарява по някое и друго бурканче. Но гледа да се запаси за себе си, че старини я чакат.

Не изпускай тези оферти:

Щедра е обаче на безплатни съвети и дава двете си най-силни рецепти за здраве на хората.

Който иска да й вярва, а който не – да се трови с илачи от аптеката. “За тези лекарства, които ви давам, цял живот с добро ще ме споменувате”, кълне се леля Митра. И започва с диктовката за състава на лекарството си:

Взима се килограм мед, ама истински. Взима се 200 грама пчелен прашец и отново един килограм лимони. Щом лимоните се изстискат, поливаме пчелния прашец със сока от тях, за да се разтвори.

А после го разбъркваме заедно с лимоновия сок в меда. Бърка се чевръсто, а сместа се оставя за 24 часа на хладно и тъмно място, че да “хване”. Като мине времето към нея си добавяме 250 гр. сусамов тахан и отново объркваме всичко.

“От тая смес всяка сутрин и вечер гребвате по една лъжица и я туряте в чаша с хладна вода. Бъркате и пиете, това е. Месец, два, че и три я взимайте. Колкото повече, толкова по-добре за здравето. Особено като хване студа”, обяснява леля Митра.

А втората й рецепта за здраве е съставена от мед и орехи. Простичко, но доказано и златно от векове. Орехите се смилат, смесват се с меда и се държат в хладилника.

По една лъжичка от сместа се взима преди да се храним всеки ден. Може месец или два. Тези лекове помагат здравето ни да стане като камък и имунната система да издържи на болестите, които ни заплашват.

Сподели тази полезна статия в Фейсбук за да може да достигне до повече хора!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на играта! Стана ясно ще има ли кабинет с мандата на ГЕРБ
Next: He гo oтxвъpляйтe и cлeд 5 чaca щe имaтe гoлямo финaнcoвo чyдo ĸoeтo мaxa ĸpeдити

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.