Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро! (две от най-силните й рецепти)
  • Новини

Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро! (две от най-силните й рецепти)

Иван Димитров Пешев юли 13, 2022
cphcphelhekar.jpg

Леля Митра е на близо 82 години, но се радва на крепко здраве и завидна пъргавина! Тя е на близо 82 години, от смолянския край на Родопа планина.

С пчеларство се захванала заради мъжа си, който обаче рано си отишъл от света след инцидент. Продължила сама и съжалява само, че децата й са в чужбина. Та един ден няма на кого да предаде тайната на това чудо, но ние записахме рецептата.

За леля Митра пчелите и медът са най-голямото чудо на света, защото те ни даряват със сили и здраве. “Вижте ме мен. Стара съм, но съм по-здрава от половината народ по градовете. Чистия въздух и меда правят всичко, никой друг”, казва пчеларката.

Кошерите й не са много, защото няма възможност да ги стопанисва. Рядко продава мед, по-често подарява по някое и друго бурканче. Но гледа да се запаси за себе си, че старини я чакат.

Щедра е обаче на безплатни съвети и дава двете си най-силни рецепти за здраве на хората.

Който иска да й вярва, а който не – да се трови с илачи от аптеката. “За тези лекарства, които ви давам, цял живот с добро ще ме споменувате”, кълне се леля Митра. И започва с диктовката за състава на лекарството си:

Взима се килограм мед, ама истински. Взима се 200 грама пчелен прашец и отново един килограм лимони. Щом лимоните се изстискат, поливаме пчелния прашец със сока от тях, за да се разтвори.

А после го разбъркваме заедно с лимоновия сок в меда. Бърка се чевръсто, а сместа се оставя за 24 часа на хладно и тъмно място, че да “хване”. Като мине времето към нея си добавяме 250 гр. сусамов тахан и отново объркваме всичко.

“От тая смес всяка сутрин и вечер гребвате по една лъжица и я туряте в чаша с хладна вода. Бъркате и пиете, това е. Месец, два, че и три я взимайте. Колкото повече, толкова по-добре за здравето. Особено като хване студа”, обяснява леля Митра.

А втората й рецепта за здраве е съставена от мед и орехи. Простичко, но доказано и златно от векове. Орехите се смилат, смесват се с меда и се държат в хладилника.

По една лъжичка от сместа се взима преди да се храним всеки ден. Може месец или два. Тези лекове помагат здравето ни да стане като камък и имунната система да издържи на болестите, които ни заплашват.

Сподели тази полезна статия в Фейсбук за да може да достигне до повече хора!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шамар за правителството на Кирил Петков – ЕК върна земеделския план на България с 405 забележки
Next: Кирил Петков с нов чутовен гаф по български език: Нарече Бойко Рашков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.