Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро
  • Новини

Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
rasdasdoasodasodasdoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Леля Митра е на близо 82 години, но се радва на крепко здраве и завидна пъргавина! Тя е на близо 82 години, от смолянския край на Родопа планина.

С пчеларство се захванала заради мъжа си, който обаче рано си отишъл от света след инцидент. Продължила сама и съжалява само, че децата й са в чужбина. Та един ден няма на кого да предаде тайната на това чудо, но ние от ТРГ записахме рецептата.

За леля Митра пчелите и медът са най-голямото чудо на света, защото те ни даряват със сили и здраве. “Вижте ме мен. Стара съм, но съм по-здрава от половината народ по градовете. Чистия въздух и меда правят всичко, никой друг”, казва пчеларката.

Кошерите й не са много, защото няма възможност да ги стопанисва. Рядко продава мед, по-често подарява по някое и друго бурканче. Но гледа да се запаси за себе си, че старини я чакат.

Щедра е обаче на безплатни съвети и дава двете си най-силни рецепти за здраве на хората.

Който иска да й вярва, а който не – да се трови с илачи от аптеката. “За тези лекарства, които ви давам, цял живот с добро ще ме споменувате”, кълне се леля Митра. И започва с диктовката за състава на лекарството си:

Взима се килограм мед, ама истински. Взима се 200 грама пчелен прашец и отново един килограм лимони. Щом лимоните се изстискат, поливаме пчелния прашец със сока от тях, за да се разтвори.

А после го разбъркваме заедно с лимоновия сок в меда. Бърка се чевръсто, а сместа се оставя за 24 часа на хладно и тъмно място, че да “хване”. Като мине времето към нея си добавяме 250 гр. сусамов тахан и отново объркваме всичко.

“От тая смес всяка сутрин и вечер гребвате по една лъжица и я туряте в чаша с хладна вода. Бъркате и пиете, това е. Месец, два, че и три я взимайте. Колкото повече, толкова по-добре за здравето. Особено като хване студа”, обяснява леля Митра.

А втората й рецепта за здраве е съставена от мед и орехи. Простичко, но доказано и златно от векове. Орехите се смилат, смесват се с меда и се държат в хладилника.

По една лъжичка от сместа се взима преди да се храним всеки ден. Може месец или два. Тези лекове помагат здравето ни да стане като камък и имунната система да издържи на болестите, които ни заплашват, пише ТРГ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този младеж днес е един от най-талантливите и харесвани актьори в България
Next: Защо, бе, хора? Едно богато семейство ще получи няколкостотин лева, а едно бедно може и нищо да не получи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.