Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопско село построи и поддържа 29 параклиса на различни светци, но вижте какво се случи
  • Новини

Родопско село построи и поддържа 29 параклиса на различни светци, но вижте какво се случи

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
pavsleeeelelraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Три параклиса са обрани в чепеларското с. Павелско. Родопското село е обградено от общо 29 параклиса на различни светци.

Павелско, в което живеят 537 души, може да претендира за най-много храмове

най-много храмове на глава от населението в България

Сигнал за два от обраните параклиса е подала 62-годишна местна жена. Тя описала, че е била разбита вратата на параклис “Света Богородица” в гробищния парк на селото. При огледа е установено, че липсват парите от дарения и продажба на свещи. Установено е, че е разбита входната врата и на намиращ се в същия гробищен парк друг параклис “Свети Георги”, като от него също липсват парите от дарения и продажба на свещи. От храмовете не са крадени икони и друга църковна утвар.

“Малко след това научихме и за обира на параклиса “Св. Възнесение” в местността Баня, от който също липсват пари. Той, както и повечето храмове около селото, не се заключва.

Досега не е имало кражби, въпреки че много туристи ги посещават. Най-вероятно и трите са обрани по едно и също време”, каза кметицата на Павелско Нели Дочева.

Параклисите до гробището също не са се заключвали във времето, но наскоро психично болен мъж ги използвал да преспива и правел щети в тях.

“Не е известно колко са изчезналите суми. Извършен е оглед и е образувано досъдебно производство”, съобщиха от полицията в Смолян.

Живеещите в Павелско започват да строят параклисите още в първите години след Освобождението. До началото на ХХ век са изградили 6.

Най-старият “Св. Георги Победоносец” е построен през 1881 г. и е ремонтиран около век след това. По време на комунизма строителството секва, но след 1989 г. са издигнати още шест.

Според местния краевед Костадин Глушков повечето от параклисите са построени върху стари оброчища.

Храмовете са построени предимно от местни хора, а над 50 жени от селото – по две на всеки от тях, се грижат да бъдат чисти и приветливи.

Освен многобройните параклиси,

Павелско има и една от най-старите църкви в Родопите

Разрешение за строителството на църквата е дадено през 1834 г. от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази до днес в архива на храма. Църквата, която привлича със своята монументалност – трикорабна базилика с по четири колони и с по пет свода във всеки кораб, е обявена за паметник на културата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази невероятна находка изникна на най-късата улица в София
Next: Съпругата ми и аз не сме боледували от десетилетия: Тази напитка освежава и прочиства организма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.