Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопчани намериха цаката на скъпото море, хотелиерите и кръчмарите са изненадани
  • Новини

Родопчани намериха цаката на скъпото море, хотелиерите и кръчмарите са изненадани

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
rodoodsodasprasiras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Погрешно е мнението, че нашенци предпочитат повече гръцките и турските курорти.

В края на юли и нашето Черноморие се напълни с български туристи. Въпреки това, хотелиери и търговци са на мнение, че такъв слаб летен сезон не е имало от 20 години. Дори по време на ковид пандемията е било по-добре. Причината е не че няма хора, а хората не пазаруват.

Най-вървежни са сладоледът, царевицата, захарния памук и местата, където се продават пици, бургери, палачинки, дюнери. Масово посещавани са зеленчуковите и хранителните магазини, както от украинци, така и от българи, пише 24smolian.com.

Анализ от сергията

„На ден продавам средно по 70 кг картофи. Пържат ли ги, варят ли ги?! Доматите и краставиците не ми вървят толкова колкото картофите. Българи най-много ги купуват. Не помня такова нещо“, споделя с изненада продавач на зеленчуци и плодове.

Докато навалицата пред тези магазини е огромна, кръчмите са празни. Някои собственици дори вече са освободили персонал и обмислят вариант да хлопват кепенците по-рано. Завиждат вече на тези, които изобщо не са взели обекти под наем това лято и не са отворили.

На път с щайга домати, меса, скара…

Нашенецът пренесе гръцкия вариант на почивка и в български условия. Родопчани казват, че от зеленчуковите борси си купуват каси с домати, краставици, плодове и картофи. От хиперверигите купуват кебапчета, кюфтета и месо за пържоли, лютеница, минерална вода, бира, лакомства за децата. Носят си скари и котлони на газ, както тенджери, тигани и друга посуда. Бабите услужливо дават стая по 6-7 лв. на човек и с позволение да се готви.

„Условията не са кой знае какви, но една седмица се изкарва всякак“, споделят родопчани.

„От година ходим при една възрастна жена в Китен. Тя ни позволява да си готвим и 7 лв. на легло на човек ни се пада. Трима души сме – готвим си, купонясваме си вечер на двора под астмата – скаричка, биричка, винце, каним и бабата. Тя е вдовица. Излиза ни евтино морето, само горивото дето е по-скъпо сега. Защо да ядем по скъпите кръчми и да си даваме парите дето ги нямаме? Кой знае и каква е хигиената по тези заведения“. Това мнение изрази родопчанка, която от години избира със семейството си морската почивка да изкара при баба Койна в Китен.

Морските ни курорти са пълни и с българи
Не всички са на режим „Щайги с ядене“, други без проблем плащат за човек на ден по 386 лв. в баровски и изискани хотели.

Може да си носят ядене, но селфитата, които публикуват в социалните мрежи, демонстрират изисканост и стил. Типично по Бай Ганьовски – да ги е яд другите, които не са на море.

Пропуснахме да споменем, че и аптеките също са много посещавани. Ковид, ротавируси, абе всичко има. Никой не носи маски, нито се спазват някакви мерки. Хората са дошли да купонясват и почиват. Мизерията, която оставят след себе си е по плажовете, улиците, навсякъде. Майка, изпишкала детето си на централната улица на тротоара в Слънчев бряг, където минават хора. Когато й направили забележка, тя отвърнала: „Като пикаят кучетата не правите забележки, голямо работа, че съм изпикала детето си“.

Милите ни родни картинки могат да се видят с пълна сила по морските ни курорти. Простотията си я носим навсякъде, но като че ли по морето е най-видима и събрана на едно място.

И така, ако имате малко заделени пари-пълните колата с покупки от хиперверигите на промоции, вземате скарата, тенджерите и тръгвате към морето. Там ще намерите и баба, която ще ви даде квартира за под десет лв. на легло и да не забравите да се постнете от плажа с фрапе, за което сте прежалили три лева, но пък ще ядосате другите, които не са успели да отидат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младо семейство намери златно съкровище в сандък за стотици хиляди
Next: Мистерия обви родопско село: Жители разказват за много странни неща

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.