Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопчани намериха цаката на скъпото море, хотелиерите и кръчмарите са изненадани
  • Новини

Родопчани намериха цаката на скъпото море, хотелиерите и кръчмарите са изненадани

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
rodoodsodasprasiras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Погрешно е мнението, че нашенци предпочитат повече гръцките и турските курорти.

В края на юли и нашето Черноморие се напълни с български туристи. Въпреки това, хотелиери и търговци са на мнение, че такъв слаб летен сезон не е имало от 20 години. Дори по време на ковид пандемията е било по-добре. Причината е не че няма хора, а хората не пазаруват.

Най-вървежни са сладоледът, царевицата, захарния памук и местата, където се продават пици, бургери, палачинки, дюнери. Масово посещавани са зеленчуковите и хранителните магазини, както от украинци, така и от българи, пише 24smolian.com.

Анализ от сергията

„На ден продавам средно по 70 кг картофи. Пържат ли ги, варят ли ги?! Доматите и краставиците не ми вървят толкова колкото картофите. Българи най-много ги купуват. Не помня такова нещо“, споделя с изненада продавач на зеленчуци и плодове.

Докато навалицата пред тези магазини е огромна, кръчмите са празни. Някои собственици дори вече са освободили персонал и обмислят вариант да хлопват кепенците по-рано. Завиждат вече на тези, които изобщо не са взели обекти под наем това лято и не са отворили.

На път с щайга домати, меса, скара…

Нашенецът пренесе гръцкия вариант на почивка и в български условия. Родопчани казват, че от зеленчуковите борси си купуват каси с домати, краставици, плодове и картофи. От хиперверигите купуват кебапчета, кюфтета и месо за пържоли, лютеница, минерална вода, бира, лакомства за децата. Носят си скари и котлони на газ, както тенджери, тигани и друга посуда. Бабите услужливо дават стая по 6-7 лв. на човек и с позволение да се готви.

„Условията не са кой знае какви, но една седмица се изкарва всякак“, споделят родопчани.

„От година ходим при една възрастна жена в Китен. Тя ни позволява да си готвим и 7 лв. на легло на човек ни се пада. Трима души сме – готвим си, купонясваме си вечер на двора под астмата – скаричка, биричка, винце, каним и бабата. Тя е вдовица. Излиза ни евтино морето, само горивото дето е по-скъпо сега. Защо да ядем по скъпите кръчми и да си даваме парите дето ги нямаме? Кой знае и каква е хигиената по тези заведения“. Това мнение изрази родопчанка, която от години избира със семейството си морската почивка да изкара при баба Койна в Китен.

Морските ни курорти са пълни и с българи
Не всички са на режим „Щайги с ядене“, други без проблем плащат за човек на ден по 386 лв. в баровски и изискани хотели.

Може да си носят ядене, но селфитата, които публикуват в социалните мрежи, демонстрират изисканост и стил. Типично по Бай Ганьовски – да ги е яд другите, които не са на море.

Пропуснахме да споменем, че и аптеките също са много посещавани. Ковид, ротавируси, абе всичко има. Никой не носи маски, нито се спазват някакви мерки. Хората са дошли да купонясват и почиват. Мизерията, която оставят след себе си е по плажовете, улиците, навсякъде. Майка, изпишкала детето си на централната улица на тротоара в Слънчев бряг, където минават хора. Когато й направили забележка, тя отвърнала: „Като пикаят кучетата не правите забележки, голямо работа, че съм изпикала детето си“.

Милите ни родни картинки могат да се видят с пълна сила по морските ни курорти. Простотията си я носим навсякъде, но като че ли по морето е най-видима и събрана на едно място.

И така, ако имате малко заделени пари-пълните колата с покупки от хиперверигите на промоции, вземате скарата, тенджерите и тръгвате към морето. Там ще намерите и баба, която ще ви даде квартира за под десет лв. на легло и да не забравите да се постнете от плажа с фрапе, за което сте прежалили три лева, но пък ще ядосате другите, които не са успели да отидат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младо семейство намери златно съкровище в сандък за стотици хиляди
Next: Мистерия обви родопско село: Жители разказват за много странни неща

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.