Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопчани разказаха играта на фирмите за бързи кредити
  • Новини

Родопчани разказаха играта на фирмите за бързи кредити

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
vdsfbdfbdfnghnhfmhjmh.png

Жена тегли заем в размер на 5000 лева, но със скритите лихви се оказва, че трябва
да върне малко над 12 бона.

Десетки са вече спечелените дела в Родопите срещу фирми за бързи кредити. Оказва
се, че договорите нарушават „добрите нрави“ и са в противоречие със закона, пише 24smolian.com.

 

В един от последните подобни казуси, жена от родопско село трябвало да върне
заем с 250% лихва. Годишният лихвен процент върху 5000 лева бил 41%. Срокът за
погасяване – 24 месеца. Пакет от допълнителни услуги и възнаградителна лихва обаче
увеличили сумата за връщане на 12 007 лева.

 

Договорът за потребителският кредит бе обявен за нищожен от съда, заради противоречие
със закона. Компанията бе осъдена да върне общо 5388 лева на жената, както и да
плати 415 лева съдебни разноски.

 

Десетки са подобни дела в региона. Буквално всеки ден в съдилищата се разглеждат
по няколко, заведени от потребители на подобни услуги.

Съдът спря хиляди левове „рекет“ под различни форми

В един от случаите, отново жена от родопско село, надви 4 фирми за бързи кредити. Тя си спести хиляди левове под форма на неустойки,
такси за експресно разглеждане, гарант по кредита. Договорите за заем с различните
компании били за скромни суми от 600 до 1300 лева. Впоследствие, освен лихвите,
трябвало да се връщат и суми до над 3000 лева.

 

Родопчанката заведе дела, които спечели. Магистратите се произнесоха, че с подобни
действия се заобикалят различни членове от Законите за потребителските кредити,
задълженията и договорите, защита на потребителя. Съдът прецени, че се нарушават
добрите нрави и обяви допълнителните парични щения на фирмите за нищожни.

 

В един от случаите, жената изтеглила кредит в размер на 1300 лева. Оказало се,
че трябва да плати обаче още 954 лева за експресно разглеждане на документи, неустойка
в размер на 636 лева.

 

Ведно с годишния процент на разходите от 49.49%, годишен лихвен процент 40.32
% и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 15 вноски, в крайна сметка
сумата набъбвала до 3 267 лева.

В друг от случаите начислената неустойка била 2344,13 лева при кредит от 1200
лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия край Пловдив с известна съдийка!
Next: Неописуема драма: Откриха убито 2-годишно дете, търсено във Видинско и Сърбия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.