Родопчани са разгадали една от най-големите тайни в историята

Родопско семейство с корен от Широка лъка са участвали в разкопките на Троя. Вълнуващата история на българите, станали част от едно от най-големите археологически разкрития на всички времена, беше разказана от наследници на рода Паламарови /Паламарчови/ на среща по покана на кмета на Широка лъка в родопското село, пише marica.bg.

Най-богат архив на събитията от тогава пази д-р Никола Николов. Той е роден във Варна, но от 10 години живее в Германия. Повратната съдба на рода е пример за опазена българщина въпреки гоненията и преходите от континент на континент в най-трудните времена през 19-и век.

Под ръководството на Тодор Паламарчов е построена църквата „Св. Успение Богородично“ в Широка лъка. Духовната обител, която след броени дни има храмов празник, е построена за 38 дни от местните жители през пролетта на 1834 г. след специалното разрешение на Махмуд Първи.

 

Жителите на Широка лъка и до днес почитат храма като чудотворен, а Света Богородица се смята за пазителка на селото. Предание разказва как на мястото на училището в сегашния двор на храма се появила в сияние Богородица и спасила от смърт мъжете по време на османското иго.

Основател на рода Паламарчови е Тодор Арапа – един от първите заселници в Широка лъка. Според наследници от фамилията му той пристига тук около 1670 г. от съседното село Солища. Корените на рода датират дори още по назад във времето в днешния карловски квартал Сушица, който тогава се наричал Араплъ.

 

От там идва и името на Тодор Арапа, който избягал в Родопите, за да не бъде потурчен. Заселва се в махала „Кукището“ и си прави воденица срещу сегашното Музикалното училище. Воденицата му работела чак до 1965 г. Заради огромните си ръце и длани получил и прозвището Паламара.

 

 

В къщата на Арапа се помещавало първото килийно училище в селото. А в строежа на църквата участвал целият род Паламарови заедно с жените. Камъните за градежа се подавали от ръка на ръка на разстояние от 500 метра. Тодор Арапа имал 7 деца – 6 момчета и едно момиче. Някои от техните потомци останали в Широка лъка, други се преселват в гръцкото село Папраданово, а трети – в Чепеларе. Има и такива, заминали на гурбет в чужбина.

 

Около 1860 г., след Кримската война, група дюлгери от Широка лъка, по предложение на валията, решават да търсят по-добро препитание и се преселват в Мала Азия. Заживяват в района на Бига, вилает Чанаккале, на брега на Мраморно море в Северозападен Анадол. С роднините си тогава заминава Пею Паламаров, внук на Тодор Арапа.

В близост до селото, запленен от преданието за Троянската война, немският археолог Хайнрих Шлиман започва разкопки на хълма Хисарлък, за да търси останките на легендарния град. Троада е историческото име на областта, известна заради плодородната си почва като маслинената долина. Тази област е едно от първите места с развито земеделие. Шлиман провежда разкопките с прекъсвания между 1871 до 1890 г., като ги финансира сам. В своята книга „Откриването на Троя“ самият той пише, че в разкопките участвали българи – строители от село Чалтик. Очевидно е, че става дума за Паламарови, посочват наследниците в събраните от целия род спомени.

Способните зидари обаче предизвикали завист сред турците. Беят им покровител починал по времето на Освобождението през 1878 г. и срещу българите започнал тормоз и „големи зулуми“. Тогава много турци масово започнали да се изселват от България и да търсят замяна на имоти, а малоазийските българи заради безчинства и убийства се завръщат у нас. Сред тях бил и Пею Паламаров.

„За Родопите не помислили, тъй като не знаели какво е положението с турците там. От Цариград се качват на параход до Варна и тръгват да търсят място за заселване, като накрая се спират на село Ак яр, по-късно преименувано дословно Бял бряг, Шуменско. Заменили имотите си в Мала Азия с тукашни на изселващи се турци.

Втора вълна от Паламарови се преселва от Мала Азия в Лудогорието през 1882 г. Със себе си донесли иконата на Свети Георги, евангелието и църковната утвар, скътани в дървен сандък. Съхранявал ги бившия клисар от Върбово, който неотлъчно бил с тях“, разказва д-р Николов.

След Съединението през 1885 г. те започват да идват на посещения в Широка лъка и много родопчани, най-вече от селата Стойките и Върбово се преселват при тях в Лудогорието, сочат спомените събрани от д-р Николов.

 

„За Мала Азия е заминал каймакът на Широка лъка, най-добрите зидари и дюлгери. Повикани са да строят, защото са били прочути майстори. Заел съм се да издирвам историята на родовете на селото ни и все по-впечатляващи открития стават. С Екзарх Стефан, с всички други родове, от които има хора с ключово място в развитието на страната ни, Широка лъка е пример за българщина, която трябва да се помни, тачи и съхрани“, казва кметът на Широка лъка Васил Седянков.

12 семейства натоварили покъщнина и инструменти на конете и потеглили на дълъг път към Мала Азия в гладните години след Кримската война. С тях тръгнал и свещеникът на съседното село на Широка лъка – Върбово поп Ташо, който наричали „апостол“. „Където стадото, там и пастирът“, казал свещеникът. Поп Ташо водил изселниците като Мойсей. Той взел от църквата икона на Свети Георги, евангелие и черковна утвар.

 

Първо презимували в Беломорието, но турците там се отнасяли с тях недружелюбно и нямало вода. Затова се запътили за Мала Азия и положили основата на село Чалтик. В района имало села с около 400 български семейства. Мъжете от Паламаровия род си построили здрави каменни къщи и постепенно се прочули като известни зидари, на фона на схлупените турски къщички тогава в Мала Азия. Построили и хубава бяла църква, в която се събирали много българи от целия регион.