Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопчанка видя нещо голямо в гората: Пазете се, опасно е за всички!
  • Новини

Родопчанка видя нещо голямо в гората: Пазете се, опасно е за всички!

Иван Димитров Пешев март 23, 2023
faceccasatasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Важно предупреждение направи жителка на родопски град, видя Plovdiv24.bg. Сега даваме думата на жената, която е от Велинград:

„Здравейте, съграждани! Правя пост, за да ви предупредя, че на снимката, която съм качила днес, 23.03.23, от моя дом, който се намира в „Чепино“, до кафе „Панички“, отсреща е паркът, като на филм видях мечка (голямо животно) и куче, което я подгони и тя избяга нагоре в гората!

Спря за момент на мястото, което е отбелязано, видях я много ясно, но за съжаление не успях да я заснема! Искам да ви предупредя, за да се пазите. Всъщност не зная кой трябва да бъде уведомен в тази ситуация!

Дайте съвет. Животното се е осмелило да дойде в града ни в непосредствена близост до къщите ни и мисля, че е опасно за всички! Пазете се!“, пише жената в социалната мрежа фейсбук.

 

Още подобни новини:

 

Нападения от мечки в населени места по поречието на Арда. Най-голям е броят им в района на смолянското село Смилян и околните села, където само за около месец стопаните са загубили 11 крави и телета.

На около 2 км над смолянското село Черешово в рамките на 2 седмици, мечка е изяла четири животни от стадото на Ангел Христов.

Той казва, че нито електропастирите, нито оградите спират мечките.

„Миналата седмица – отсреща на камъка – едно теле. После, отгоре на върха – друго теле, в дупката – трето, от долната страна – още едно. Четири телета за две седмици“, споделя Ангел Христов.

От Държавно горско стопанство „Смилян“ са поискали да бъде разрешен отстрелът на мечката, създаваща проблеми.

„Мечката попада под Закона за биологичното разнообразие и е защитен вид и нейният отстрел се извършва с разрешение на министъра на земеделието. Изпратени са всички необходими документи за издаване на такова разрешително“, посочи Анатоли Елев, директор на ДГС – Смилян.

През миналата година са били издадени две разрешителни за отстрел, но само едното е реализирано.

„За втората нямахме шанс и късмет да бъде отстреляна“, казва Елев.

Според Ангел обаче това не е решение на проблема, предаде bTV.

„Тя не е една, те са много мечки. Почват да се плодят, стават много и ще влязат в селата, въпрос на време е. В селото миналата година под парника на 50 метра имаше една майка, с две малки. Като видях три мечки и направо…“, казва той.

За всички доказани щети екоминистерството изплаща обезщетения на собствениците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка ми ме е отгледала сама и е единственото, което имам, и не мога да я загубя
Next: Само 1 глава лук и 2 скилидки чесън в купа – никога не забравяйте тази РЕЦЕПТА! Първа помощ при кашлица, възпалено гърло и за имунитет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.