Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рокада в Нова тв, Виктор Николаев аут от ефир
  • Новини

Рокада в Нова тв, Виктор Николаев аут от ефир

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
aasutaivasktor.jpg

Виктор Николаев не се появи в ефира на Нова телевизия в понеделник сутрин. Неговата екранна половинка Мира Иванова сама откри предаването „Здравей, България“.

Не е ясно каква е причината за отсъствието на Николаев. Лятото двамата водещи се редуваха на всеки две седмици, а в ефира оставаше само един. С началото на есенния сезон обаче налични рано сутрин обикновено са и двамата.

По време на изборите, екранната двойка стоя рамо до рамо, да не говорим, че това бе едва преди седмица, а политическите страсти са все още много високи.

Мира Иванова не поясни какво точно се случва с колегата ѝ и това прави мистерията покрай липсата на Николаев в студиото още по-голяма.

Не изпускай тези оферти:

Още клюки:

внимавам какви хора допускам в личното си пространство”, сподели наското блондинката в телевизионно интервю. И допълни, че напълно е изтрила ММА боеца от мислите си: „Забравям, че хората са съществували. Това не знам дали е добро или лошо. Не изтривам само лошите спомени, изтривам и хубавите – все едно този човек не е бил никога в живота ми, така че почти не си спомням, честно казано”

Открай време близките на Христина, както е истинското й име, я убеждавали, че ММА боецът изобщо не е за нея. Николов бил страшно ревнив и често я тормозел с гневните си изблици.

Даже й забранявал да се облича провокативно и да излиза без него. Миналото лято той се забърка и в меле с неин колега, спомнят си в чалга средите. Буйният Недко налетял да се бие с фолкпевеца Меди една сутрин в Слънчев бряг, защото рома се държал надуто и не го поздравил.

Преди да се захване с агресивния Недко, изпълнителката на хита „Антилопа” имаше дългогодишен приятел от родния си град Силистра. Тя обаче заряза миловидния Викторио, който бе до нея още преди да я сполети популярността. Той бе нейната детска любов, но впоследствие съдбата ги отведе по различни пътища. Разстоянието, редките срещи и различните възгледи за живота в крайна сметка ги разделиха.

Почитателите на певицата много харесваха Викторио, а за Николов се изказват крайно негативно. След всяка снимка, която пускаше с него в социалната мрежа, се налагаше да трие всички обидни коментари, които я заливаха.

Недко е известен със сприхавия си характер и вулгарното си поведение на публични места. Твърди се още, че употребявал и наркотици, а дали и Тита му е правила компания в „белите нощи”, остава загадка.

Освен в личния живот, певицата е решила да отвори нова страница и в професионалния. От известно време тя смени жанра, напусна продуцента си Криско и вече пее само поп фолк. За съжаление, новите й песни не се радват на чак такъв интерес и не са запомнящи се.

Зрителите на предаването „Звездите в нас” също не са очаровани от Тита в новото й амплоа на жури. Интернет форумите са пълни с недоволни коментари, според които тя не може да се изразява правила и речника й е твърде беден. По всичко личи, че блондинката изпитва дискомфорт на мястото, което е заела, колкото и да иска да блесне в различна светлина.

„Да си призная, не ми е минавало през съзнанието като мечта или цел да съм част от жури. Целият ми кариерен живот мина като миг – започнах на 15, а вече съм жури.

Това е страхотна възможност да се докосна до много талантливи хора. Тази година се отдавам на работата си, както и на хубави и положителни емоции. Предстои да видите много интересни неща и в киното, и в музиката”, коментира звездата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Взривове разтърсиха Киев и още градове, изви се черен пушек
Next: Мeд и кaкao-Зaбpaвeнaтa peцeптa, кoятo дeйcтвa бeзoткaзнo пpи cухa кaшлицaтa и бoлки в гъpлoтo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.