Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ролка тоалетна хартия, оставена под седалката на тоалетната, е важно съобщение
  • Новини

Ролка тоалетна хартия, оставена под седалката на тоалетната, е важно съобщение

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
rqwrgasbasbas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Обществените тоалетни често не се проверяват редовно и хората, които ги използват, не се интересуват от комфорта на идващите след тях.

 

Това води до замърсяване и проблем с тоалетната хартия – не винаги я има, а ако я има, обикновено е смачкана и хвърлена на пода. Какво трябва да направите, ако влезете в обществена тоалетна и забележите ролка тоалетна хартия под капака на тоалетната ?  Празна ролка тоалетна хартия означава нещо важно!

 

Този метод се използва и от студенти, които наемат апартамент заедно с няколко души. Този съвет става все по-популярен и на домашните партита!

Как дискретно уведомявате хората, че тоалетната хартия ви е свършила?

Използвали ли сте остатъци от тоалетна хартия в обществена тоалетна? Или може би това се е случило, когато сте били на гости на някого, така че не сте имали възможност да допълните липсата? Никой не иска да изпита неприятната изненада да дойде след вас в тоалетната. Но как да уведомите другите, че хартията ви е свършила?

 

Би било неразумно да чакате на вратата, за да кажете на следващия човек. Освен това не е нужно да тичате след домакина и да му напомняте да зареди отново тоалетна хартия. Вместо това използвайте трика, който хората по целия свят вече знаят!

Празна ролка тоалетна хартия? Не яизхвърляйте!

Ако попадне в кошчето, никой няма да забележи, че хартията липсва! Повдигнете тоалетната седалка и поставете ролката директно под нея. Всеки, който отвори вратата на тоалетната, ще види това – ако това е домакинът, той веднага ще сложи нова, а ако друг гост, той ще разбере, че трябва да вземе тоалетна хартия.

Същото важи и за тоалетните в галерии, гари, офис сгради и на други места. Това е знак за ползвателите да вземат собствените си хигиенни продукти, а чистача да попълни запасите от тоалетна хартия възможно най-скоро.

 

Наели сте апартамент с приятели?

Вероятно имате графици за почистване и обща рутина за пазаруване на нещата, които използвате. Но какво ще стане, ако вашият приятел е забравил да възстанови запасите от тоалетна хартия и сега това е негова отговорност? Ролка хартия под тоалетната седалка ще бъде най-доброто напомняне за него!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не искам да стоя гладен като млад лекар и да ме плюят: Ще се върна при едно условие
Next: Цветна райска градинка грейна на покрива на панелен блок в България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.