Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев закрива иновациите на Даниел Лорер
  • Новини

Румен Радев закрива иновациите на Даниел Лорер

Иван Димитров Пешев юли 30, 2022
lreireinoovovva.jpg

Президентът Румен Радев ще преформатира състава на Министерския съвет с назначавеното на новото си служебно правителство и ще извади иновациите, за да ги слее обратно с икономиката и индустрията, разкриха отлично информирани източници на Lupa.bg.

По техни данни досегашното ведомство, поверено на третия ключов фактор в „Продължаваме промяната“ – Даниел Лорер, ще трябва да се върне обратно под шапката на „Славянска“.

Тъй като държавният глава смятал действията на вече (почти) бившата власт за излишно разточителство и на кадри, и на държавни офиси.

Не е ясно какво ще се случи с досегашната нормативна уредба, приета за новото иновативно министерство, но според слуховете по този начин, с връщането му към ресорите „икономика“ и „индустрия“, там отново ще бъдат събрани заедно две от структуроопределящите звена, касаещи държавната хазна.

Това са ББР и Българската агенция за експортно застраховане. Досега двете, неразривно свързани иначе, компании, бяха разделени – Банката бе в ръцете на Лорер, а агенцията, занимаваща се със застраховките именно на нейните кредити, остана при Корнелия Нинова.

В голямото гадаене пък кой ще наследи министрите на „Промяната“, ДБ, БСП и ИТН се зароди интересна интрига.

В последните дни се заговори упорито, че не кой да е, а уволненият тъкмо от вицепремиерката Нинова шеф на „Кинтекс“ Александър Михайлов, е получил покана да се присъедини към служебния екип на държавния глава.

В момента Михайлов води 2 дела срещу Нинова – едното по ГПК, заради незаконното уволнение без мотиви.

Другата интересна фигура, спрягана за поста, е на някогашната заместник-министърка от времето на НДСВ София Касидова, но по последна информация на медията ни, тя отново ще е вице на титуляра.

Иначе очаквано, както се тръби, да се озоват в състава на новото, 100-о в историята правителство, пак се готвят Атанас Пеканов и Иван Демерджиев, като въпросният нямало да поеме правосъдието, а МВР на мястото на Бойко Рашков.

Вече се говори и че любимците на Радев – Крум Зарков (чиято майка Анна Заркова е в Инициативния комитет по издигането на главнокомандващия за втори мандат – б.р.) и Весела Лечева, също ще намерят място, при това на елитни позиции на „Дондуков“ 1, макар и за 3 месеца.

През това време обаче левицата ще се готви за заседание на конгреса, който може би ще определи и съдбата на Нинова като партиен лидер. А именно Зарков е спряган за най-вероятния неин наследник.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички ми казват, че това са суеверия и простотии, но откакто го правя парите сами идват при мен
Next: Ясновидката Нина забрани да държим пари в плик и семейството ни веднага започна да забогатява

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.