Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев излезе и отговори дали ще прави партия със свирепа закана
  • Новини

Румен Радев излезе и отговори дали ще прави партия със свирепа закана

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvdsfvdfhgfdhfghgf.png

Балзак отдавна е заявил, че една от най-отблъскващите черти на дребните души е, че подозират своите низости у другите. Виждате, че опитомяването на лидерите на ПП-ДБ може би дава някаква надежда някому, че със същия подход може да подходят към президентската институция. Това няма да се случи.

Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти, по повод зададените от председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски въпроси за корупция в президентската институция.

 

„Няма да коментирам слухове и манипулации, медии, които се цитират едни други без никаква фактология. Ако някой има истински доказателства и факти, е длъжен да ги предостави на съответните органи, но и да носи отговорност за достоверността на тези сигнали“, посочи президентът.

„Призовавам съответните компетентни органи да извадят цялата информация за сигнали и дела на трупчета, ако има такива. Но когато си говорим за корупция, аз призовавам тези органи да изкарат всички сигнали, преписки и дела, за БТК, за „Булгартабак“, за КТБ, за БДР, за язовири, магистрали, митници, НКЖИ, „Дунарит“, „Емко“ и отравянето на Гебрев.

За подставени лица, собственици на имоти, на бизнеси, на хотели в България и чужбина и за офшорки. Останаха страшно много въпроси да висят, на които обществото очаква отговор“, изтъкна той.

„Аз призовавам компетентните органи да излязат с информацията, която имат до момента. Много въпроси останаха“, добави той.

По отношение на това дали готви политически проект, Радев каза: „Цялата тази режисирана медийна истерия издава страх от нова партия. Мога да кажа, че този хор на страха обедини не само партиите в сглобката, но и малки парламентарни и извънпарламентарни партии, които заедно се чувстват застрашени от ерозията на доверие“.

„Според мен е наивно да се мисли, че като омаскаряваш личности ще промениш настроенията на хората. А хората са възмутени от цените, от схемите, от назначенията, от провала в европейската интеграция, от апартаменти с асансьори и от безотговорно управление.

Самата ситуация е такава, че появата на алтернатива е неизбежна. Българите очакват реална политическа алтернатива, която да се противопостави на взаимното изпиране на корупционните скандали“, загатна президентът. 

По думите му създаване на „корупционни скандали там, където ги няма“, е „стара техника“.

„Ако дам доверието си на някоя политическа формация, ще ви го заявя аз сам“, изтъкна Радев. Той увери, че по отношение на ротацията ще действа според Конституцията.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задава се голяма промяна с глобите за изтекли винетки
Next: Асен Василев съобщи голяма новина за еврото у нас след среща с гръцкия финансов министър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.