Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев и ГЕРБ в лют спор на консултациите! Не им каза нищо за мандата
  • Новини

Румен Радев и ГЕРБ в лют спор на консултациите! Не им каза нищо за мандата

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
gerasbasbasadev.jpg

Между ГЕРБ-СДС и Румен Радев, президент на България, имаше скандал по темата за отбраната и предоставянето на военна помощ и техника за Украйна.

Даниел Митов обяви позицията на ГЕРБ, че България трябва да помогне с оръжия на Украйна заради руската агресия. Той каза, че изглеждаме като слаб и несериозен съюзник в НАТО, заради липсата на подкрепа.

Това никак не се хареса на Румен Радев, който остро възрази и обяви, че нямаме достатъчно въоръжение, че да предоставяме и на други. Радев обвини завоалирано правителствата на Борисов, че не са отделяли средства за модернизация на армията ни и положението вече е критично.

„За 10 години какво свършихте?“, запита Радев.

Не изпускай тези оферти:

Митев побърза да отговори на президента:

„Проблемът е в друго. Едно правителство идва на власт и трупа ресурс, който може да се инвестира в отбрана, но после идва друго и изхарчва всичко друго, а след тях се започва от нулата“, каза той.

„Все пак се закупиха бойни самолети. Те ще бъдат доставени. Ще трябва да бъдат закупени още. Като говорим за това защо България е възприемана като слаб член на НАТО. Това не е само заради липсата на посланик. България през институциите си много често дава разнопосочни сигнали за това какво е отношението на държавата ни за войната в Украйна“, заяви Митов.

„Това говорене трябва да престане, защото ни прави в очите на нашите съюзници не особено надеждни“, каза още той.
Радев веднага реши да се намеси:

„Готов съм да водя тази дискусия още, но не искам да удължавам излишно срещата. Все пак ще ви кажа, че досега никъде не съм срещнал упрек или намек, че сме ненадеждни партньори на НАТО. Никъде няма документ, който да задължава страните да предоставят оръжие.

Напротив, оценяват се усилията на България, поради тежкото наследство на въоръжените ни сили“, каза той.
По думите му е друга тема, че е пренебрегван военният капацитет и модернизацията му.

„Да не се вписваме само в концепцията сливи за смет. Никъде няма – давам си старото въоръжение и получавам като награда ново. Това са дълги процеси, запознайте се къде какво става“, добави Радев.

Президентът призова да се подхожда внимателно с тези искания за изпращане на военна техника към Украйна: „Ангажимент като върховен главнокомандващ е да не допусна да се намали отбранителната способност на страната“, каза той.
Даниел Митов отново взе думата:

„Ние сме отговорни хора и сме наясно, че България трябва да поддържа отбранителните си способности. Не бихме взели необмислено решение по темата. Бихме се вслушали в МО и всички военни институции. Именно затова казваме, че първо трябва да се направи преглед“, каза той.

„Въпросът е, че до момента не сме направили нищо, а имаме все пак някакви възможности“, каза той.
Румен Радев заяви, че нямаме нищо, което да дадем според него и е по-добре да минем на друга тема.

Радев си позволи да цитира Борисов и негово изказване от преди години, в което казва, че по-важни са църквата и инфраструктурата на страната, а чак тогава идвал ред на отбраната.
В разговорът се намеси и Томислав Дончев:

„Трудно ми е да не се изкажа по темата. Имам много услужлива памет за цитатите не само от Гьоте и имам какво да кажа“, поде той.

„С риск да счетете коментара ми за неуместен, ще кажа, че това не е най-важната тема към днешна дата. Бюджетът е на прима виста и трябва да се разберем каква би била бюджетната технология за проектирането му“, каза Дончев.

В момента има шанс това да се превърне в „перфектна буря“. Това трябва да се избегне по всякакъв начин. Най-безопасният вариант, е технологията удължаване на бюджета за 2022 г.“, предложи Дончев.

„Не мога да отговоря положително на въпроса, че има потенциал за сформирането на мнозинство. Дали би могло да има такова, според мен може. Наблюдавам определени процеси на отрезвяване. Стихват постепенно изборните емоции“, каза Дончев.
Той обаче заяви, че ГЕРБ ще положи всички усилия, до границата на самосъхранението, даже малко отвъд нея, да има редовно правителство.

„Парламентарното време, колкото и да е дълъг живота на 48-ото НС, трябва да бъде използвано максимално“, смята той.

Дончев декларира готовност ГЕРБ да говори прагматично в НС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов разпродаде имотите на баща си
Next: Кумата ни взе акъла с тази рецепта, такава вкусотия беше спретнала: Излапахме по 2 порции, че и за вкъщи си взехме

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.