Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев към правителството: Времето изтече
  • Новини

Румен Радев към правителството: Времето изтече

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
rumenrvvremekiro.png

Румен Радев отправи ясно послание към правителството.

„Времето на анализите изтече“, обяви той.

България има бъдеще като ядрена държава, това коментира президентът Румен Радев за бъдещето на АЕЦ „Белене“ и това дали е възможен сериозен разнобой в управляващата коалиция по тази тема.

„Знаете каква борба се водеше в Съвета на ЕС, в Европейската комисия, за да бъде призната ядрената енергия за чиста енергия. Това има голямо значение за държави, като България. Имаме определен прогрес. В същото време се налагат големи изисквания към инвестициите“, допълни Радев.

По думите му е крайно време България да вземе решение по тази тема.

„В този проект са вложени милиарди на българските данъкоплатци и повече не можем да оставим в това положение – непрекъснато отлагане и чакане. България има бъдеще като ядрена държава. Категорично“, заяви президентът.

Според Румен Радев трябва поне десетилетия напред да имаме инвестиции в базови мощности, каквато е ядрената енергетика.

„България не може да си позволи лукса сама да се откаже от този огромен потенциал, който инвестира. Знаете колко трудно другите държави в момента изграждат нови ядрени мощности. Най-важното е човешкият капитал. Хората, които да гарантират ефективност и най-вече безопасност. Ние ги имаме и е престъпление да се откажем. Така че очаквам възможно най-бързо решение“, посочи още държавният глава.

„Правителството трябва да прави така, че да не допуска политиката и геополитиката да убива българската икономика. Нужни са надеждни, устойчиви мерки и решения, а не само добри намерения. Времето за анализи изтече, чакаме резултатите“. Това заяви президентът Румен Радев от Пловдив, където посети завод на металургична компания, предаде NOVA.

Той каза още, че не може в условията на остра енергийна криза енергоинтензивните предприятия да бъдат изоставени, без адекватни мерки и предсказуемост в ценовата политика.

„Следим какво прави правителството, така че да поевтинеят токът и газът и да има адекватни компенсаторни механизми за бизнеса. Има нови хора в ръководството на енергетиката, но къде са резултатите? Хората не ги усещат, а време няма. Всеки ден е ценен, увеличава се рискът от фалити и загуба на пазари“, посочи държавният глава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите слисани от позата от Първичен инстинкт на Натали Трифонова по БТВ
Next: 2-годишната Белослава се завърна от онзи свят след 27 дена на вентилатор в Пирогов, но има нужда от помощ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.