Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев пред импийчмънт
  • Новини

Румен Радев пред импийчмънт

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
rrrimpcuch.jpg

С поведението си Радев е на ръба на импийчмънт. Може да го прави с политически намерения. Това каза пред Фрог нюз политическият анализатор Осман Октай. Ето какво допълни той по актуални политически въпроси:

Г-н Октай, очаквате ли, че новият проект на Стефан Янев “Български възход” ще разбърка още повече политическата среда?

И преди съм казвал, че Стефан Янев ще участва сериозно в политическите процеси на страната. Особено сега, когато сме свидетели на криза и политически хаос. Смятам, че той има политическо бъдеще.

Кое Ви кара да мислите така?

Спомняте си, че имаше много гласове и настроения в полза на това неговото управление като министър-председател да продължи и след като бе избран редовен парламент. В тази тревожна ситуация заради поредицата кризи в държавното управление, си мисля, че избирателите също са тревожни, уплашени и притеснени най-вече за бъдещето на живота си. Това ще създаде условия, хората в България да търсят алтернатива за успокояване и подреждане на живота.

Но в партията на Янев “Български възход” виждаме стари лица от политическия небосклон – Кольо Парамов, Йоло Денев.

Аз говорих досега какво е очакването в обществото заради яловост в политическото пространство. Тепърва обаче ще видим дали Стефан Янев и учредителите на неговия проект ще отговорят на тези очаквания. Бъдещото му, разбира се, зависи и от това дали ще получи подкрепата на президента Радев, който през последните седмици допълнително нажежава с изказванията си политическите процеси.

Коя партия очаквате, че ще се притесни от появата на “Български възход”?

Янев обяви патриотизъм с национален привкус в предварително публикуваните програмни намерения. Днес също бе потвърдено това в изявлението му пред учредителите. Това ми дава основание да мисля, че той влиза в нишата на национал-патриотическая идеология. Така, че очаквам най-тежък удар да бъде нанесен на “Възраждане”. Те играят много агресивно, а българинът никога не е бил почитател на подобно поведение. Той е страхлив по природа, примирен. За него снишаването е начин за оцеляване. Заради своята голяма агресия Костадин Костадинов и “Възраждане” ще понесат сериозен удар от този нов проект на Янев. Освен това той ще привлече оттеглилите се избиратели на БСП, които преди години бяха около 1 милион, а сега са 250 000. Всички тези хора ще бъдат активирани в полза на тази новопоявилата се формация. В редиците ѝ очаквам да се влее голяма част и от избирателите на ГЕРБ. Ще потъне проектът на Слави “Има такъв народ”, убеден съм. Янев ще обере разочаровани последователи от пропадналите проекти на миналия парламент на Бабикян, Хаджигенов, Мая Манолова, Татяна Дончева и т. н. Всичко това би се случило но под условие, зависещо главно както от поведението на Стефан Янев, но и на хората около него. Защото тяхното присъствие би могло да дискредитира и най-добрите намерения. Най-важното за мен е през следващите седмици да наблюдавам какво ще е отношението на Румен Радев към този проект. Като нищо може да се окаже, че държавният глава има други политически намерения.

Съзирате ли, обаче единство в отношението на Румен Радев и Стефан Янев към войната в Украйна, Русия, наложените спрямо нея санкции и въпросът с предоставянето на оръжие на Киев, за да се отбранява от нашествениците? Изглежда да са на една и съща позиция по тези теми?

За съжаление, в България политиците се водят от настроението на гражданите и от техния страх. И целта е една – да им се харесат. За държавници подобно поведение не е нито нормално, нито приемливо. Те трябва да определят пътя за развитието на нацията. Едва тогава се превръщат в лидери. За съжаление, ние такива още нямаме. Затова всеки се качва на тази вълна с харесването. Видяхте вчера в парламента какво съглашателство се получи. В него най-изненадващо участва и ДБ. До днес не бяхме чули официалната позиция на ДПС. Те казаха, че ако пращаме оръжие на Украйна, пращаме смърт. Разбира се, че това не е европейска позиция. Най-голямото ми разочарование дойде от лидерите на ДБ в лицето на Атанас Атанасов, зад чиито гръб стои Иван Костов и от Христо Иванов, разбира се. Всички видяхме тяхното примирение по една толкова важна тема каквато е да се даде или не оръжие на Украйна. Всички те се подчиниха на Корнелия Нинова.

Защо се наведоха според Вас?

Вчера маските паднаха. Разбрахме колко са объркани всички партии в позициите си спрямо темите за Русия, задкулисието, корупцията, зависимостите. Всички гласуваха решение, което не е нито натовско, нито европейско. И това съвсем категорично показва на партньорите ни, че на България не може да се разчита.

Пак да ви върна на темата за влиянието на Путин в родната политика. Не го ли съзирате в действията и позициите на Радев и Янев?

Не бих казал пропутинско влияние. По-скоро бих го нарекъл проруско. Русофилството у нас е дълбоко вкоренено дори във всички символи – погледнете само центъра на София – като започнем от паметника на Царя, където се извършват всички почести, да минем по централните булеварди, носещи руски имена. С русофилство е пропито навсякъде, накъдето се обърнем. Нашето общество тепърва ще се “раздруса” от този проблем, както и от политическите съглашателства. Не говоря, че това ще се случи точно сега, но в бъдеще със сигурност, когато Русия загуби войната и се разпадне. Неминуемо ще последват и мащабни геополитически промени.

Защо имам усещането, че може да Ви видим в проекта на Стефан Янев, така както Ви видяхме в инициативния комитет за издигане на Румен Радев за президент?

Не. Това, че присъствам в инициативния комитет, не значи, че споделям всички виждания на Румен Радев. Съгласих се да участвам в него, защото всички искахме държавата да отвоюва позициите си от мафията, така както направи Европа спрямо хитлеризма. Днес, когато Борисов не е на власт и видях, че темата за отвоюването на държавата от мафия не е вече тема на президента, аз съм готов да си оттегля подписа за него. Както направих това преди години спрямо проекта на ДПС и Доган, след като се прегърнаха с мафията. Винаги съм се разграничавал от хора, които са ме разочаровали заради съглашателство със задкулисието. Ако Румен Радев не подкрепи политическия проект на Стефан Янев, ще ви кажа какви политически намерения би могъл да преследва с тази дестабилизацията и нажежаването на обстановката, на която ставаме свидетели. Защото той не може да не знае, че провокирайки парламента и всички политически формации, той стъпва на ръба на импийчмънт.

Защо би могъл да го прави?

За да отговоря на този въпрос ще ми трябва време, за да видя дали той ще подкрепи проекта на Стефан Янев или ще се разграничи от него.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежък удар! Гала слиза от екран? Феновете на На кафе не пестят критики
Next: От последните минути: Земетресение разлюля България

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.