Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румънските пенсионери ликуват: Дават им най-щедрите пенсии
  • Новини

Румънските пенсионери ликуват: Дават им най-щедрите пенсии

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sfdbvsfdbvdfvdfhfghgf.png

Румънските пенсионери ще получат увеличение на пенсиите на два пъти през идващата 2024 г. – от 1 януари пенсиите ще бъдат индексирани с 13,8 процента, а от 1 септември ще бъдат преизчислени по нова формула, съобщават румънските медии.

Бюджетът на държавните социални осигуровки за 2024 г. е „най-щедрият“ за над 4,6-те милиона пенсионери в Румъния, заяви финансовият министър Марчел Болош по време на пленарно заседание на 20 декември, когато бяха гласувани проектозаконите за държавния бюджет и за бюджета на социалното осигуряване за следващата година.

 

„Това е най-щедрият бюджет за 4,6 милиона румънци, които очакват с нетърпение както увеличение на пенсиите от 1 януари, така и преизчислението им от 1 септември 2024 г. (…) Увеличението на пенсионния пункт с 13,8 процента от 1 януари 2024 г. от 1785 леи (359 евро) на 2032 леи (409 евро) е много чакана новина от хората и за много румънци ще донесе радост в домовете им за празниците“, коментира  Болош, цитиран от Аджерпрес.

Той уточни, че минималната социална пенсия ще бъде увеличена на 1125 леи (226 евро) на 1281 леи (258 евро), като това ще засегне 1,141 милиона румънци.

Телевизия Диджи 24 отбелязва, че в момента средната пенсия в Румъния е 1969 леи (396 евро), от първи януари ще се повиши на 2257 леи (454 евро), а след преизчислението от 1 септември 2024 г. средната пенсия ще нарасне на 2828 леи (569 евро).

От своя страна министърът на труда и социалната солидарност Симона Букура-Опреску заяви, че разходите за пенсиите след 1 януари 2024 г. ще бъдат 125,9 милиона леи годишно, като от септември ще нарасне с 10 милиарда леи.

„В момента имаме разход за пенсиите от 110 милиарда леи годишно. След 1 януари 2024 г. ще имаме разход от 125,9 милиарда леи годишно, а след това – 135,9 милиарда леи, което означава допълнително увеличение през септември с 10 милиарда леи, тоест 2,5 милиарда леи на месец. Важно е румънците да знаят, че парите за увеличение на пенсиите през 2024 г. са предвидени в бюджета“, посочи министърът.

Тя отбеляза, че през 2024 г. общият разход за пенсиите се очаква да достигне 9,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение през 2023 г. общият разход за пенсиите е бил 8,64 процента от БВП, посочи Симона Букура-Опреску.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване коя водеща се появява с ново предаване по БНТ
Next: Ето какво направиха над 160 000 българи покрай празниците, а в Европа ни удрят с нови такси

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.