Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Русия към България: Ако дадете C-300 на Украйна се превръщате мигновено в мишена
  • Новини

Русия към България: Ако дадете C-300 на Украйна се превръщате мигновено в мишена

Иван Димитров Пешев март 18, 2022
lavoavoaoroar.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руският външен министър Сергей Лавров каза, че прехвърлянето на съветската зенитно-ракетна система С-300 от други страни в Украйна е невъзможно и ще се счита за незаконно, така че Москва няма да го допусне. Според него всеки товар, влизащ в Украйна, който Москва счита за военен, ще стане легитимна цел за Русия.

„Ние казахме много ясно, че всеки товар, който ще влезе в Украйна, за който считаме, че превозва оръжия, ще стане легитимна цел… тъй като провеждаме операция, чиято цел е да премахне всяка заплаха срещу Руската федерация”, заяви ръководителят на руското външно министерство в интервю за RT.

По-рано говорителката на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, коментирайки призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към Вашингтон за доставка на С-300, каза, че доставките на оръжие от САЩ и Европа в Украйна могат да имат опасни последици и се превръщат в дестабилизиращ фактор.

В своя статия „Файненшъл таймс“ написа, че американският министър на отбраната Лойд Остин ще се опита да убеди Словакия и България да предоставят за отбраната на Украйна ракетни комплекси С-300 по молба на украинския президент Володимир Зеленски. Според финансово издание министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин ще настоява за още една ключова инициатива, обявена от президента Джо Байдън: да помогне на Украйна да осигури противовъздушни ракети с голям обсег. „Файненшъл таймс“ посочва, че тази седмица Остин ще се срещне със своите словашки и български колеги като част от тези усилия. И двете страни разполагат с ракетни комплекси С-300, съветска система, която украинците знаят как да използват. Американски законодатели и от двете основни пари – Демократичната и Републиканската – призоваха Вашингтон да достави подобни ракетни комплекси на Украйна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: България не вярва на очите си: Само преди минути АРЕСТУВАХА Бойко Борисов!
Next: Кирил Петков обвини Гешев за провала с Борисов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.