Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Русия фалира!
  • Новини

Русия фалира!

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
rsrusursufalitt.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Русия е пред фалит, след като Москва реално не е платила задълженията си по две емисии еврооблигации, стана ясно в сряда. Министерството на финансите на Русия съобщи, че е трябвало да плати в рубли на държателите на нейни деноминирани в долари еврооблигации с падеж 2022 г. и 2042 г., тъй като чуждестранна банка е отказала да обработи платежно нареждане за превеждане на 649.2 млн. долара към инвеститорите, предаде Ройтерс.

Според руското ведомство чуждестранната банка, чието име не се посочва, е отказала платежното нареждане за трансфер на суми, дължими по по купоните на две емисии книжа, и не е обработила плащането по номиналната стойност на еврооблигации с падеж 2022 година.

Българският икономист Георги Ангелов обясни пред Mediapool, че най-вероятно американска банка е отказала да приеме плащане за сметка на блокираните валутни резерви на Русия в САЩ след 1 април, в изпълнение на поредната порция санкции, обявени от Вашингтон. До края на март САЩ позволяваха плащанията за сметка на валутния резерв.

Русия може да обмисли вариант да позволи на държателите на нейни еврооблигации с падеж 2022 г. и 2042 г. да преобразуват плащанията в рубли в чуждестранни валути, веднага щом бъде възстановен достъпът на Москва до валутните ѝ сметки, посочи министерството.

Плащането в рубли в сегашната обстановка обаче не е изпълнение на задължението, тъй като кредиторите получават достъп до средства в рубли по банкови сметки на руски банки, които в момента са блокирани, при това на нереален обменен курс. Реално престация няма и започва да тече 30-дневният срок, след който ще се активират застраховките по облигациите и реално Русия ще обяви фалит, поясни Ангелов.

Способността на Русия да изпълнява задълженията по дълга си е в центъра на вниманието на инвеститорите, след като западните санкции доведоха до замразяване на близо половината от валутните резерви на страната и ограничиха достъпа на Москва до световните платежни системи.

На теория Русия би могла да се окаже в състояние на дефолт, но това ще бъде изкуствена ситуация, заяви Кремъл.

„Няма основания за реален дефолт (фалит, б. р.)“, увери правителственият говорител Дмитрий Песков. „Русия има всички необходими средства, за да обслужва задълженията си, но ще продължи да плаща външния си дълг в рубли, докато валутните ѝ резерви остават блокирани заради западните санкции“, допълни той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Колко богат е Путин: Стотици милиарди, придобити чрез страха на хората
Next: Раковите клетки умират за 42 дни-Рецептата за сок на този известен австрийски доктор е излекувала над 45 000 души от рак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.