Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рускинята Виктория мина всички граници и зрителите са бесни
  • Новини

Рускинята Виктория мина всички граници и зрителите са бесни

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
rrusrusuvkvk.jpg

След изгонването на Людмила остана последната участничка, която лази по нервите на зрителите. Виктория все повече показва лошата си страна, задръжките падат и поведението й стана невъздържано спрямо Александра.

Чашата преля след като тя си позволи да лисне питието си върху момичето. Това поведение е недопустимо за ефир, споделят зрителите и се питат защо екипа толерира това поведение.

„Ах колко си двулична“, каза Алекс на Виктория и това отприщи злобата у нея.

„Днес рИва, вчера рИва, оня ден рИва, всеки ден ревеш“, отвърна тя и изля демонстративно питието си.

Това поведение възмути зрителите и този път те се обръщат към продукцията, как може да се позволи това.

Сякаш режисьорите изпитват удоволствие да правят драми, вместо да създадат предаване, което да е наслада за емоциите в края на деня. Аз в началото имах съвсем други очаквания към това предаване.

Спрях да го гледам* защото тази агресия не мога да я понеса и само чета публикации кой си тръгнал но видях този клип и не се сдържах. Ако всички спрат да го гледат в протест и нямат никакъв рейтинг ще е най добре защото всичко това идва от продуцентите и тези който са инвестирали.. такава злоба не би трябвало да се толерира! Направо отвратително.

Гледала съм всички чуждестранни издания които са всъщност оригинала и никога не са позволявали такава злоба. Имало е кавги но агресивните хора са ги махали…

Страхотно разочарование е това предаване, а след това, което виждам че ще се излъчва утре, просто спирам да гледам. Някой много зле си върши работата, или много добре, ако целта е зрителите да се чувстват обременени и напрегнати, гледайки всеки епизод. Този романс, който така стабилно разгърнаха с Александра, сега изглежда мижав и блед на фона на цялото психическо насилие и тази конска доза селяния.

Изключително неприятен е фактът, че лошите герои сега само трупат известност и дивиденти, въпреки негодуванието на нас, зрителите. Отвратително, а имах позитивна нагласа от чуждестранните формати.

Леле, ужасно грозно поведение на Виктория… Защо се излага това момиче

Допускането на такова поведение е срам за бтв и продуцентите на предаването….

За да се гледа масово това предаване,трябва да е изпълнено с конфликти- така е по сценарий. Въпросите,
отговорите при срещите, провокативното поведение на някои също е насочено. Просто някои играят много добре и си навличат гнева на публиката, каквато е Виктория.

Има и по-безлични като Деница, които със заключенията на зрял човек, е фон на това , което се случва като основен конфликт. Сценаристите и режисьорите са си свършили работата добре, щом толкова народ застава еднополюсно.

И това са едни от най-обраните коментари, по адрес поведението на Виктория възмущението на феновете е огромно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена отказва да отвори вратата на непознат в 12.30 ч. вечерта. Тогава той й каза най-странното нещо на домофона
Next: Огнен ад! Бивша учителка изгоря жива в собствения си апартамент в Дупница, целият град плаче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.