Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руските пирожки на баба Людмила – от нея пазя рецептата, всички ахват от този вкус
  • Новини

Руските пирожки на баба Людмила – от нея пазя рецептата, всички ахват от този вкус

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
russpsirjosrkasra.jpg

Рускините са царици на пирожките – нещо като нашите мекици, но много по-вкусни (поне според мен). Може би защото имам щастието да имам баба-рускиня, у дома тези вкусотии се поднасяха на трапезата на всеки семеен празник или когато отидехме на гости при баба.

От баба Люси пазя рецептата – от това тесто пирожките стават меки като памук, вкусни са и само така, но можете да ги напълните и ще станат още по-вкусни! Баба ми ги пълни с много вкусна плънка от картофи и още няколко съставки, така че ако решите да ги приготвите, трябва да опитате нейната рецепта за Руски пирожки . Ето какво ви трябва:

Руски пирожки с плънка
Продукти (за тестото):

250 г извара или ситно сирене

Не изпускай тези оферти:

2 яйца

180 г гъсто кисело мляко или заквасена сметана (3 с.л.)

1 с.

л. захар (15 г)

5 г сол (1 ч. л.)

1 пакетче бакпулвер (10 гр.)

20 мл олио (2 с.л.)

480 гр. брашно

За плънката: 

700 г картофи (5 броя)

1 глава лук

1 яйце

1 чаена лъжичка масло (10 г)

50 мл мляко

5 г сол

смлян червен пипер на вкус

И още:

олио (2 см дълбоко в тигана)

Приготвяне:

Всички необходими съставки за тестото трябва да са със стайна температура!

В дълбока купа се слагат изварата, 2 яйца, 180 гр. заквасена сметана, 1 супена лъжица захар и се разбъркват добре с вилица (или миксер), докато всички съставки се смесят добре и се загладят до хомогенна смес.

извара с яйце

тесто с извара

След това добавете 10 г бакпулвер, 5 г сол, 20 мл олио, разбъркайте, след което започнете постепенно да добавяте брашното (около 480 г). Първо се разбърква с лъжица или шпатула, а когато брашното е поело напълно течността, продължете да месите с ръка.

тесто с брашно

изварено тесто

Месете няколко минути, докато стане на мека и гладка топка, която се отделя от стените и не залепва за ръката. Така приготвеното тесто се покрива с плик и се оставя да почине 15 минути. През това време сварете нарязаните на кубчета картофи. След това ги прецедете и пасирайте.

Към картофеното пюре добавете 10 г масло, 50 мл мляко, 5 г сол, малко червен пипер на прах, след което разбъркайте. През това време в малко олио (20 мл) се запържва ситно нарязан лук, докато омекне и се карамелизира. Добавете го към пюрето заедно с едно яйце и разбъркайте. Лукът ще придаде страхотен вкус на пюрето.

Отпочиналото тесто се разстила върху набрашнена работна повърхност, след което веднага, без да се меси, се разтегля малко с ръце на овална кора, за да може по-лесно да се раздели на 12 приблизително еднакви части. Оформят се топчета и се покриват с найлонов плик, за да не изсъхнат.

тесто на части

топки тесто

Разточете всяка топка върху набрашнена повърхност на тънка кора с помощта на точилка, след което поставете плънката в средата.

тесто за пирожки

пирожка с плънка

Съберете краищата на тестото върху плънката, след това ги прищипете, за да залепне тестото, за да не се разпадне плънката при пържене. Обърнете го с „шева“ надолу, след което натиснете с пръсти, за да залепне за плънката.

пирожка оформяне

картофени пирожки

Загрейте олиото на умерена температура, след което пуснете вътре пирожките и ги запържете за няколко минути от двете страни, докато добият приятен златист цвят. Извадете върху хартиена кърпа. 

пържене пирожки

пирожки в тигана

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Нови разкрития за изчезналия Сашко
Next: Голяма радост за пенсионерите от днес

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.