Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руските пирожки на баба Людмила – от нея пазя рецептата, всички ахват от този вкус
  • Новини

Руските пирожки на баба Людмила – от нея пазя рецептата, всички ахват от този вкус

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
russpsirjosrkasra.jpg

Рускините са царици на пирожките – нещо като нашите мекици, но много по-вкусни (поне според мен). Може би защото имам щастието да имам баба-рускиня, у дома тези вкусотии се поднасяха на трапезата на всеки семеен празник или когато отидехме на гости при баба.

От баба Люси пазя рецептата – от това тесто пирожките стават меки като памук, вкусни са и само така, но можете да ги напълните и ще станат още по-вкусни! Баба ми ги пълни с много вкусна плънка от картофи и още няколко съставки, така че ако решите да ги приготвите, трябва да опитате нейната рецепта за Руски пирожки . Ето какво ви трябва:

Руски пирожки с плънка
Продукти (за тестото):

250 г извара или ситно сирене

Не изпускай тези оферти:

2 яйца

180 г гъсто кисело мляко или заквасена сметана (3 с.л.)

1 с.

л. захар (15 г)

5 г сол (1 ч. л.)

1 пакетче бакпулвер (10 гр.)

20 мл олио (2 с.л.)

480 гр. брашно

За плънката: 

700 г картофи (5 броя)

1 глава лук

1 яйце

1 чаена лъжичка масло (10 г)

50 мл мляко

5 г сол

смлян червен пипер на вкус

И още:

олио (2 см дълбоко в тигана)

Приготвяне:

Всички необходими съставки за тестото трябва да са със стайна температура!

В дълбока купа се слагат изварата, 2 яйца, 180 гр. заквасена сметана, 1 супена лъжица захар и се разбъркват добре с вилица (или миксер), докато всички съставки се смесят добре и се загладят до хомогенна смес.

извара с яйце

тесто с извара

След това добавете 10 г бакпулвер, 5 г сол, 20 мл олио, разбъркайте, след което започнете постепенно да добавяте брашното (около 480 г). Първо се разбърква с лъжица или шпатула, а когато брашното е поело напълно течността, продължете да месите с ръка.

тесто с брашно

изварено тесто

Месете няколко минути, докато стане на мека и гладка топка, която се отделя от стените и не залепва за ръката. Така приготвеното тесто се покрива с плик и се оставя да почине 15 минути. През това време сварете нарязаните на кубчета картофи. След това ги прецедете и пасирайте.

Към картофеното пюре добавете 10 г масло, 50 мл мляко, 5 г сол, малко червен пипер на прах, след което разбъркайте. През това време в малко олио (20 мл) се запържва ситно нарязан лук, докато омекне и се карамелизира. Добавете го към пюрето заедно с едно яйце и разбъркайте. Лукът ще придаде страхотен вкус на пюрето.

Отпочиналото тесто се разстила върху набрашнена работна повърхност, след което веднага, без да се меси, се разтегля малко с ръце на овална кора, за да може по-лесно да се раздели на 12 приблизително еднакви части. Оформят се топчета и се покриват с найлонов плик, за да не изсъхнат.

тесто на части

топки тесто

Разточете всяка топка върху набрашнена повърхност на тънка кора с помощта на точилка, след което поставете плънката в средата.

тесто за пирожки

пирожка с плънка

Съберете краищата на тестото върху плънката, след това ги прищипете, за да залепне тестото, за да не се разпадне плънката при пържене. Обърнете го с „шева“ надолу, след което натиснете с пръсти, за да залепне за плънката.

пирожка оформяне

картофени пирожки

Загрейте олиото на умерена температура, след което пуснете вътре пирожките и ги запържете за няколко минути от двете страни, докато добият приятен златист цвят. Извадете върху хартиена кърпа. 

пържене пирожки

пирожки в тигана

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Нови разкрития за изчезналия Сашко
Next: Голяма радост за пенсионерите от днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.