Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руските пирожки на баба Людмила – от нея пазя рецептата, всички ахват от този вкус
  • Новини

Руските пирожки на баба Людмила – от нея пазя рецептата, всички ахват от този вкус

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
russpsirjosrkasra.jpg

Рускините са царици на пирожките – нещо като нашите мекици, но много по-вкусни (поне според мен). Може би защото имам щастието да имам баба-рускиня, у дома тези вкусотии се поднасяха на трапезата на всеки семеен празник или когато отидехме на гости при баба.

От баба Люси пазя рецептата – от това тесто пирожките стават меки като памук, вкусни са и само така, но можете да ги напълните и ще станат още по-вкусни! Баба ми ги пълни с много вкусна плънка от картофи и още няколко съставки, така че ако решите да ги приготвите, трябва да опитате нейната рецепта за Руски пирожки . Ето какво ви трябва:

Руски пирожки с плънка
Продукти (за тестото):

250 г извара или ситно сирене

Не изпускай тези оферти:

2 яйца

180 г гъсто кисело мляко или заквасена сметана (3 с.л.)

1 с.

л. захар (15 г)

5 г сол (1 ч. л.)

1 пакетче бакпулвер (10 гр.)

20 мл олио (2 с.л.)

480 гр. брашно

За плънката: 

700 г картофи (5 броя)

1 глава лук

1 яйце

1 чаена лъжичка масло (10 г)

50 мл мляко

5 г сол

смлян червен пипер на вкус

И още:

олио (2 см дълбоко в тигана)

Приготвяне:

Всички необходими съставки за тестото трябва да са със стайна температура!

В дълбока купа се слагат изварата, 2 яйца, 180 гр. заквасена сметана, 1 супена лъжица захар и се разбъркват добре с вилица (или миксер), докато всички съставки се смесят добре и се загладят до хомогенна смес.

извара с яйце

тесто с извара

След това добавете 10 г бакпулвер, 5 г сол, 20 мл олио, разбъркайте, след което започнете постепенно да добавяте брашното (около 480 г). Първо се разбърква с лъжица или шпатула, а когато брашното е поело напълно течността, продължете да месите с ръка.

тесто с брашно

изварено тесто

Месете няколко минути, докато стане на мека и гладка топка, която се отделя от стените и не залепва за ръката. Така приготвеното тесто се покрива с плик и се оставя да почине 15 минути. През това време сварете нарязаните на кубчета картофи. След това ги прецедете и пасирайте.

Към картофеното пюре добавете 10 г масло, 50 мл мляко, 5 г сол, малко червен пипер на прах, след което разбъркайте. През това време в малко олио (20 мл) се запържва ситно нарязан лук, докато омекне и се карамелизира. Добавете го към пюрето заедно с едно яйце и разбъркайте. Лукът ще придаде страхотен вкус на пюрето.

Отпочиналото тесто се разстила върху набрашнена работна повърхност, след което веднага, без да се меси, се разтегля малко с ръце на овална кора, за да може по-лесно да се раздели на 12 приблизително еднакви части. Оформят се топчета и се покриват с найлонов плик, за да не изсъхнат.

тесто на части

топки тесто

Разточете всяка топка върху набрашнена повърхност на тънка кора с помощта на точилка, след което поставете плънката в средата.

тесто за пирожки

пирожка с плънка

Съберете краищата на тестото върху плънката, след това ги прищипете, за да залепне тестото, за да не се разпадне плънката при пържене. Обърнете го с „шева“ надолу, след което натиснете с пръсти, за да залепне за плънката.

пирожка оформяне

картофени пирожки

Загрейте олиото на умерена температура, след което пуснете вътре пирожките и ги запържете за няколко минути от двете страни, докато добият приятен златист цвят. Извадете върху хартиена кърпа. 

пържене пирожки

пирожки в тигана

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Нови разкрития за изчезналия Сашко
Next: Голяма радост за пенсионерите от днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.