Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руски бизнесмен: Давам 1 000 000 долара за ареста на Путин
  • Новини

Руски бизнесмен: Давам 1 000 000 долара за ареста на Путин

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
vladoputininnnn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Обещавам да платя 1 000 000 долара на офицерите, които, спазвайки конституционното си задължение, арестуват Путин като военнопрестъпник според руските и международните закони. Това написа в личния си профил във Фейсбук Александър Конанихин. Конанихин е предприемач и бивш банкер, пише Actualno.com.

Той започва кариерата си като основава частна банка в Русия към края на комунистическото управление. Банката е първата руска, получила лиценз след падането на СССР да извършва международни валутни операции. По онова време Конанихин е считан за може би най-богатият човек в Русия. През 1992 година обаче, той бяга в САЩ, твърдейки, че в Русия почва да се надига “мафиотизация”.

Руската военна прокуратура обаче му повдига обвинение – че е източил 8,1 млн. долара от Руската фондова борса в офшорни сметки. Впоследствие обвиненията падат, но Конанихин получава политическо убежище в САЩ, макар че е на косъм да бъде върнат в Русия – заради визово нарушение. Руснакът успява да докаже в американския съд, че това не е така.

С годините Конанихин развива бизнес в САЩ, като е известен с разработването на софтуер, който помага на работодатели да следят какво правят служителите им в работно време. Той основава и бизнес център за създаване на съдържание в Wikipedia – по платен път, като компанията му WikiExperts.us предлага услуги за редакции в Wikipedia, но през 2013 година е изхвърлен от този бизнес.

Интересен факт е, че първоначално Конанихин пусна съобщението си за Путин във Фейсбук с плакат “жив или мъртъв”, но социалната мрежа спира публикацията. Затова сега се вижда само текстът, в който пише още:

“Путин не е руският президент, тъй като дойде на власт в резултат на спецоперация по взривяване на жилищни сгради в Русия, след което наруши Конституцията, като елиминира свободните избори и убива опонентите си. Като етнически руснак и руски гражданин виждам като свой морален дълг улесняването на денацификацията на Русия. Ще продължа да съдействам на Украйна в героичните ѝ усилия да устои на нападението на путиновата орда”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Току-що се получи важно съобщение от Путин за България. Дойде и от Белия дом, ето думите на Байдън
Next: Астроложката Алена: Звездите не вещаят нищо добро за Путин и Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.