Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Русначе, което твърди, че е от Марс, издава какво ни предстои!
  • Новини

Русначе, което твърди, че е от Марс, издава какво ни предстои!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
braindaskdaosk.png

Дете от Русия се смята за изключително специално, тъй като прави предсказания, свързани с извънземно присъствие. Разбира се, има скептици, които не вярват в това, но е факт, че разказите на момчето съдържат убедителни подробности от живота на Марс.

Всичко започва, когато малкият Борис Киприянович успява да задържи сам главата си във въздуха, когато е едва на две седмици. Всички знаем, че бебетата не могат да го направят на тази крехка възраст. Тогава, родителите му осъзнават, че той е по-специален.

Роден пред 1996 година, малчуганът проговаря, когато е едва на няколко седмици. Когато става на година и половина, Борис може да чете и рисува. На 2 годинки започва да ходи на детска градина. Друг странен факт е, че момчето знаело всичко за космоса, а никой не му е разказвал за това. Той познавал планетите, съзвездията и звездите.
Марс

Когато е на 7 години, Борис е на почивка с родителите си и техни приятели. Тогава той решава да им каже нещо – моли ги да се успокоят и да го чуят. След като успява да привлече вниманието на близките си, момчето им казва, че е дошъл от планетата Марс, за да помогне на Земята. Той казва, че в предишния си живот е живял на Марс, а сега се е преродил като дете Индиго.

Не изпускай тези оферти:

Борис продължава да разказва, че жителите на Марс сякаш спират да стареят на 35-годишна възраст, което той си обяснява с вдишването на въглероден диоксид вместо кислород. Той споделя, че те са високи и притежават напреднала технология, която им позволява да пътуват около звездите.

Спомням си, когато бях на 14 или 15 години – казва Борис, говорейки за предишния си живот. – Марсианците водят войни, така че често ми се налагаше да участвам във въздушни нападения с мой приятел. Пътувахме в космоса с кръглите си космически кораби, наблюдавайки живота на Земята. Марсианските кораби са доста сложно конструирани. Те са на слоеве и могат да летят из цялата Вселена.
Марсианци

Момчето твърди, че това е довело до унищожение. Той казва, че заради тези технологи, Марсианците са се самоунищожили преди много време. Животът на Марс обаче продължава – хората там обитават подземни градове.

Борис казва още, че неговите хора, оцелели след катастрофата, са видели сходен начин на живот на Земята. Той летял с кораб до Земята с изследователска мисия, а това се е случило по времето на лемурийците, за които той разказва с учудващи подробности.

Момчето предсказва следното: Човешкият живот ще се промени, когато Сфинксът бъде отворен. Има механизъм за отваряне някъде зад ухото. Той твърди, че пирамидите в Гиза пазят тайни, каквито не можем да си представим.
Хеопсовата пирамида крие неподозирани тайни за живота на Марс

През 2017 учените откриват нещо странно в Хеопсовата пирамида в Гиза. В сърцето ѝ са открити изображения, създадени от космически лъчи. Никой не можа да обясни какво всъщност е това.

През годините Борис продължава да разказва историята си, макар днес да не може да се открие много информация за него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар!
Next: Малкият пророк Абигия Ананд разказа какво очаква човечеството през 2023 г., всичко ще се промени драматично

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.