Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рязка смяна: Юксел Кадриев напуска bTV, вижте какво ще работи
  • Новини

Рязка смяна: Юксел Кадриев напуска bTV, вижте какво ще работи

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
iukskdlasdoasda.png

Всестранно надарен се оказа водещият на новините по Би Ти Ви Юксел Кадриев.

По празниците тв звездата разкри за свой неподозиран талант, а именно певческите си заложби. В интернет пространството той пусна своето дебютно парче – кавър на популярната песен на Франк Синатра „Letitsnow“, а само за 5 дни клипът събра близо половин милион гледания.

Във видеото към песента Юксел не просто пее, но и свири на пиано. Огромният интерес към дебюта му в музикалния бранш го окрилил да подходи по-сериозно към хобито си и вече имал планове да запише цял албум. Работа по него щял да започне възможно най-скоро и искал до края на 2023 г. да направи официална премиера.

За да запише първия си сингъл, Кадриев посещавал дори специални уроци при утвърдени специалисти. Мария Стоянова била учителката му по пиано, а Мариета Петракиева – по пеене. Кавър версията на новинаря събра над 500 позитивни коментара от негови почитатели, които пишат:

Не изпускай тези оферти:

„Страхотен тембър! Човек не очаква от водещ на новините да пее, и то толкова пленително. Поздравления!“, „Фантастично! Колко таланти има този човек? Браво!“, „Еха! Останах много приятно изненадана! Продължавайте в същия дух, г-н Кадриев, очакваме още от вас!“.

На многото запитвания дали ще продължи с певческата си кариера Юксел категорично отговаря: „Ще има още! Бъдете сигурни!“. Възможно било, ако с музиката му потръгне, дори да зареже новинарската професия, която практикува повече от 20 години, и да започне да се занимава с концертна дейност. Иначе със сигурност ще му бъде трудно да балансира между ангажиментите си.

Очевидно музата сериозно е прихванала телевизионера, който в рамките на последната година се изяви в две напълно неочаквани за публиката поприща. По-рано той издаде и дебютната си книга с поезия, в която изля душата си и отвори за пръв път завесите на личния си живот. В стихосбирката му са събрани прочувствени творби в рими, посветени на големите любови в живота му и драмите, които го сполетяха в личен план.

Първият съдбовен за него удар бе скандалният развод с бившата му жена – оперната певица Бонка, която е майка на детето му.

Двамата дълги години се упрекваха по медиите и спориха в съда за правата над общата им дъщеря Габриела, която вече учи висше образование в Нов български университет.

Преди 3 години пък Юксел се прости със спряганата за негова любима варненска бизнес дама Диди Янкова, която почина внезапно след тежка битка с рака.

За хората от най-близкото обкръжение на новинаря не е тайна, че той е творческа натура и романтик по душа. Юксел е завършил публична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и още като студент имал афинитет към стиховете и пеенето.
 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев прогнозира: Солунска зима ни връхлита през януари
Next: Как един мъж разбра, че не е баща на децата си, заради ревнивата си съпруга. Една история от 80-те

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.