Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рязка смяна: Юксел Кадриев напуска bTV, вижте какво ще работи
  • Новини

Рязка смяна: Юксел Кадриев напуска bTV, вижте какво ще работи

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
iukskdlasdoasda.png

Всестранно надарен се оказа водещият на новините по Би Ти Ви Юксел Кадриев.

По празниците тв звездата разкри за свой неподозиран талант, а именно певческите си заложби. В интернет пространството той пусна своето дебютно парче – кавър на популярната песен на Франк Синатра „Letitsnow“, а само за 5 дни клипът събра близо половин милион гледания.

Във видеото към песента Юксел не просто пее, но и свири на пиано. Огромният интерес към дебюта му в музикалния бранш го окрилил да подходи по-сериозно към хобито си и вече имал планове да запише цял албум. Работа по него щял да започне възможно най-скоро и искал до края на 2023 г. да направи официална премиера.

За да запише първия си сингъл, Кадриев посещавал дори специални уроци при утвърдени специалисти. Мария Стоянова била учителката му по пиано, а Мариета Петракиева – по пеене. Кавър версията на новинаря събра над 500 позитивни коментара от негови почитатели, които пишат:

Не изпускай тези оферти:

„Страхотен тембър! Човек не очаква от водещ на новините да пее, и то толкова пленително. Поздравления!“, „Фантастично! Колко таланти има този човек? Браво!“, „Еха! Останах много приятно изненадана! Продължавайте в същия дух, г-н Кадриев, очакваме още от вас!“.

На многото запитвания дали ще продължи с певческата си кариера Юксел категорично отговаря: „Ще има още! Бъдете сигурни!“. Възможно било, ако с музиката му потръгне, дори да зареже новинарската професия, която практикува повече от 20 години, и да започне да се занимава с концертна дейност. Иначе със сигурност ще му бъде трудно да балансира между ангажиментите си.

Очевидно музата сериозно е прихванала телевизионера, който в рамките на последната година се изяви в две напълно неочаквани за публиката поприща. По-рано той издаде и дебютната си книга с поезия, в която изля душата си и отвори за пръв път завесите на личния си живот. В стихосбирката му са събрани прочувствени творби в рими, посветени на големите любови в живота му и драмите, които го сполетяха в личен план.

Първият съдбовен за него удар бе скандалният развод с бившата му жена – оперната певица Бонка, която е майка на детето му.

Двамата дълги години се упрекваха по медиите и спориха в съда за правата над общата им дъщеря Габриела, която вече учи висше образование в Нов български университет.

Преди 3 години пък Юксел се прости със спряганата за негова любима варненска бизнес дама Диди Янкова, която почина внезапно след тежка битка с рака.

За хората от най-близкото обкръжение на новинаря не е тайна, че той е творческа натура и романтик по душа. Юксел е завършил публична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и още като студент имал афинитет към стиховете и пеенето.
 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев прогнозира: Солунска зима ни връхлита през януари
Next: Как един мъж разбра, че не е баща на децата си, заради ревнивата си съпруга. Една история от 80-те

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.