Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
  • Новини

САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Бившият футболен национал разказа пред „България Днес“ за тежката болест, която откриват на дъщеря му Любомира. „Това е един рак, който е без симптоми. Като замина да учи в Южна Корея, я заболя левият бъбрек. Отивайки на преглед, й дават хапче, което успокоява болката, и й казват, че е някакъв спазъм. След няколко дни пак я заболява, отива и й правят 5Д скенер. Установяват, че на единия бъбрек има израстък около 7,5-8 см.“, споделя Сакалиев пред вестника.

„Това нещо в нея расте от 0,5 до 1 см на година. Това означава, че тя го има от 11-годишна. След като стана ясна диагнозата, й направиха операция. Отстраняват й бъбрека, бъбречната жлеза и два лимфни възела. След като приключва операцията, правят пак скенер, за да видят дали има разсейки, и засега няма. Проблемът на този вид рак сарком е, че той много бързо се разпространява. Много е агресивен и се разпространява навсякъде из тялото чрез кръвта. Преди няколко дни на дъщеря ми пак й направиха скенер. В четвъртък заминавам за Лондон, тогава вече ще видим дали има разсейки и как ще продължим“, допълва „армеецът“.

Сакалиев споделя, че никой не може да се ангажира и да дава прогнози. По думите му основното е, човек да мисли в правилната посока, да не се предава.

„Психиката в такава ситуация е най-важна. Очаквах подкрепа, но не в такива мащаби. Всичко това надмина моите очаквания. Знам, че хората помагат, така както и аз съм помагал. Но това е като цунами, няма и за 24 часа парите се събраха. Ако Люби има нужда от допълнително лечение, те ще се използват. Ако не, ще бъдат дарени за лечение на друго болно дете. Искам всичко да бъде прозрачно. Сметката, в която се събират пари, беше нулева от датата, в която публикувах това за Люби. Искам да се знае какви пари са влезли, колко са били разходите и приходите.“, допълва още футболистът.

По думите на Сакалиев до този момент сумата е около 70 хил. евро. Тя не е фиксирана, защото след започване на лечението не се знае как ще се развие самият процес.

„Може да е под тази сума, но може и да е над. Това ще стане ясно по време на лечението. Тези средства са за химиотерапията. Въпросната болница, в която се намира, е много добра. И със Стилиян Петров съм говорил по този въпрос. Да, може да е малко по-скъпа, но като цяло хората, които работят там, са много компетентни и са едни от най-добрите в Европа. Ние сме внесли 15 хил. евро, за да може да започне лечението. Оттук нататък след всяко едно действие, което болницата предприема към Люби, ще изпраща информация какво се е случило, колко пари и за какво са дадени и колко още са необходими. Сестра ми се занимава с всичко, свързано с финансите и разплащанията към болницата“, допълва Стойко Сакалиев.

Бившият нападател на ЦСКА не разкрива кой е човекът, който му е помогнал не само финансово, но и психически. Благодарен е на всеки, който е откликнал на апела за спасението на дъщеря му.

Continue Reading

Previous: Месец след сватбата вокалистката на Трифонов потъна в скръб
Next: Българската сватба, която стана известна в цял свят

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.