Клиничният психолог Влайко Панович пише в статия за „Зелена класна стая“, че родителите не трябва да пазят децата от задължения и отговорности и че трябва да ги карат да работят.
„Ще ви разкажа страхотна история. Един баща, когато детето сгрешеше или беше нахално, настояваше да научи нов термин от енциклопедията. То трябваше да каже новата дума на баща си и да му я обясни, колкото може.
Случи се така, че с течение на времето детето се заинтересува от енциклопедията и по-късно спечели няколко викторини. Много е важно родителят да търси модел, който да помогне на детето да разбере какво се очаква от него.
Само, моля ви, не крещете на детето – не тръгвайте по този път. Това е една от най-големите грешки, които правят много родители. Никакво викане. Нищо не можем да постигнем с викове и крясъци.
Помнете мъдрата поговорка, че когато хората викат, сърцата им си отиват. Трябва да бъдем близки. Децата имат нужда да ни вярват, а как да ни вярват, ако не сме им близки, ако им е неудобно… Ако родителят крещи, заплашва, изнудва, там не може да се развие близост.
И още един много важен детайл – карайте децата си да работят! Не предпазвайте децата от отговорности. Моля ви, недейте! Много родители казват: Ако ние сме се борили, децата ни не трябва да го правят.
Помислете си – така те възприемат работата като мъчение. Работа, в която трябва да се открие удоволствието. Още от самото начало те обезценяват, отхвърлят възможността детето да хареса работата.
Намерете им работа. Не забравяйте колко важни са пръстите при децата (фината моторика), а съвременните деца използват пръстите си все по-рядко. На децата трябва да се дават колкото е възможно повече игри, в които те ще развиват фини двигателни умения с пръстите си в ранна детска възраст.
Нашата ръка има повече връзка в мозъчната кора, отколкото цялата долна част на тялото. Проучванията показват, че децата се развиват по-бавно интелектуално и емоционално, тъй като не използват ръцете си, а само два пръста, докато играят игри, държайки „мишката“ на компютъра.
Затова е важно да не позволяваме на децата поне до тригодишна възраст да гледат телевизия, а да ги извеждаме колкото се може повече сред природата. Играйте с тях, оставете ги да използват ръцете и пръстите си, нека скачат, тичат, въртят се, катерят…
Нека научим децата да знаят как да се грижат за себе си: изпържете заедно яйце, зашийте копче…
Затрудняваме децата, защото не ги учим на умения за оцеляване, а увлечени от страха, децата ни да не „закъснеят“ за Европа, им купуваме най-скъпите компютри и всъщност по този начин плащаме прескъпо за най-могъщия им враг.
Когато купувате компютър за вашето дете, първото нещо, което то трябва да научи е, че компютрите могат да бъдат полезни, но само ако знаем как да ги използваме по правилния начин, а не за нашето семейно и социално отчуждение“.