Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Самотна майка на четири деца купува втора употреба кола, собственикът й казва да погледне в багажника, когато се прибере
  • Новини

Самотна майка на четири деца купува втора употреба кола, собственикът й казва да погледне в багажника, когато се прибере

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fhgfgherqweqweqw.png

Самотна майка на четири малки деца реши да си купи употребявана кола, за да отиде на работа. Старият собственик на колата я помолил да отвори багажника, когато се прибрала. Това, което намира в багажника, би променило живота.

Дженифър беше самотна майка на четири малки деца, след като съпругът й Адам напусна, когато разбра, че е бременна с четвъртото им дете. „Още едно дете за хранене? Няма как! Стига ми!“ каза той един ден, напускайки ремаркето им и подавайки молба за развод.

Дженифър беше съсипана. Тя и Адам не са планирали бременността, но е смятала, че ще има неговата подкрепа в такъв труден момент, особено след като по това време те вече са изправени пред финансови затруднения.

След раздялата им Адам спря да й дава пари за децата им. Твърдеше, че няма работа и че никой няма да го приеме, защото не е завършил колеж.

Скоро след раждането Дженифър нямаше друг избор, освен да си търси работа, тъй като не й достигаха пари за храна, памперси и мляко. Дженифър минаваше през ивици ресторанти и магазини, само за да бъде отхвърлена от собствениците, защото имаше четири малки деца.

„Трудно се наемат майки с малки деца, защото все нещо изниква. Или детето ти е болно, или няма на кого да го оставиш и трябва да отсъстваш от работа. Съжалявам, за нас е много ръчка“, направо й каза един работодател.

Тъй като никой в ​​техния квартал не искаше да я вземе на работа, Дженифър започна да търси в близкия град. С малкото пари, които й бяха останали, тя се вози с такси и помоли съседите си да гледат децата й за следобед.

Когато пристигна там, тя видя свободна позиция за домакинска работа в местен хотел. Тя влезе, кандидатства и веднага я наеха. „Имаме остра нужда от персонал тук, особено с летния сезон. Ще бъдем напълно заети след няколко седмици“, каза й мениджърът по човешки ресурси.

Отчаяна за работа, Дженифър я прие, дори ако това означаваше да пътува до различен град всеки ден. Тя благодари на мениджъра по човешки ресурси и се върна у дома, където каза на децата си, че най-накрая е намерила работа.

След като похарчи почти 30 долара за такса, Дженифър осъзна, че не може да си позволи да пътува до работа всеки ден. Би било по-добре да вземе собствена кола, но нямаше пари за такава. Тя осъзна, че най-голямата й надежда е да си купи кола втора употреба.

Тя намери един, но се чудеше дали собственикът би се съгласил да го продаде на по-ниска цена. „Случайно бихте ли могли да ми дадете тази кола за 5000 долара? Виждате ли, аз съм самотна майка на четири деца и ми беше трудно да печеля пари. Надявах се да получа кола, за да си намеря работа в близкия град“, призна тя.

Когато собственикът разбрал, че тя отглежда сама четири малки деца, той се съгласил да продаде колата за 5000 долара. „Ако можеш да купиш колата до утре, мога да ти я дам за 5000 долара“, каза й той.

Дженифър не може да бъде по-благодарна на собственика, че се съгласи да продаде на по-ниска цена. Тя рискува и кандидатства за заем в банката, за да може да получи колата на следващия ден. За съжаление, поради лошата й кредитна история, заемът беше отхвърлен веднага.

Тъй като опциите й се изчерпваха, Дженифър се замисли дълбоко какво да прави по-нататък. Тя не можеше да се премести в нов град, защото най-голямото й дете, Итън, току-що беше тръгнало на училище близо до парка с каравана, в който живееха.

Наемът в близкия град също беше много по-скъп и тя нямаше да може да вземе ремаркето със себе си. Тя наистина се нуждаеше от кола, която да я закара до и от работа и да вземе децата си от училище и детска градина.

Тогава тя си спомни семейната реликва, която покойната й майка й беше оставила – златна верижка, която беше в семейството й от поколения. Тя се просълзи при мисълта, че трябва да го продаде, за да може да си купи кола, но тя отчаяно се нуждаеше от нея, за да осигури децата си в дългосрочен план.

Дженифър взе златната верижка от кутията си с дрънкулки и тръгна към близката заложна къща. „Съжалявам, мамо. Наистина трябва да направя това точно сега“, каза тя на глас.

Когато стигнала до заложната къща, огърлицата била оценена на 5500 долара. Дженифър беше възхитена. Сумата стигаше за закупуването на колата и щеше да й остане за ежедневните им нужди.

На следващия ден тя се върна в магазина за употребявани автомобили и даде на собственика плик, пълен с 5000 долара. „Благодаря ви, че се съгласихте да ми продадете това, сър. Нямате представа колко това ще помогне на децата ми и аз“, каза тя и подаде плика на мъжа.

Собственикът, който се представи като Джеф, се усмихна. „Поздравления за вашата кола. Това е отлична покупка“, каза й той.

Докато Дженифър подписваше документите за покупката, Джеф дискретно постави нещо в багажника на колата и Дженифър се приготви да кара към вкъщи, той извика след нея.

„Между другото, провери багажника на колата, когато се прибереш. Оставих нещо за децата ти вътре“, каза той, махвайки на Дженифър, преди тя да потегли.

Откакто купи колата, Дженифър беше заета да пътува до работа и да води децата си на училище и детска градина, така че напълно забрави за проверката на багажника, докато не намери бележка в жабката на колата.

„Надявам се, че вие ​​и вашите деца сте харесали подаръка, който оставих в багажника. Нека ви бъде от голяма полза.“ Изненадана, тя решила да отвори багажника, за да потърси подаръка.

Първоначално Дженифър беше объркана, когато не видя нищо освен бял плик от едната страна на багажника. Тогава разбра, че това е същият бял плик, с който е платила колата. Тя го отвори и видя своите $5000 недокоснати.

Дженифър не можа да се сдържи и се разплака в този момент, изненадана от милия жест на мъжа. След работа тя отишла направо до магазина за употребявани автомобили, където благодарила на Джеф за щедростта му.

„Светът ви поставя предизвикателства и от вас зависи или да се издигнете от тези предизвикателства, или да се поддадете на тях. Гордея се с вас, че оставате силни за децата си и си помислих, че можете да използвате парите повече от мен. Просто не Не забравяйте да го платите напред“, каза й Джеф.

Какво можем да научим от тази история?

Състраданието минава дълъг път. Джеф притежаваше автокъща за употребявани автомобили, която печелеше много пари, докато Дженифър беше самотна майка на четири малки деца. След като Джеф разбра за това, той реши да го плати напред и да помогне на Дженифър по начин, по който знае, че може.
Има ли желание, има и начин. Дженифър беше решена да работи усилено, за да може да издържа децата си. Тя направи всичко възможно това да се случи, дори след безброй откази и пречки по пътя.

Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимка от Един за друг показа бременно коремче
Next: Принципите на една майка-милионер за възпитание на децата ѝ ще ви скрият шапката

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.