Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Самотна майка на четири деца купува втора употреба кола, собственикът й казва да погледне в багажника, когато се прибере
  • Новини

Самотна майка на четири деца купува втора употреба кола, собственикът й казва да погледне в багажника, когато се прибере

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
sisngnasgnasgkasgkaslg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Самотна майка на четири малки деца реши да си купи употребявана кола, за да отиде на работа. Старият собственик на колата я помолил да отвори багажника, когато се прибрала. Това, което намира в багажника, би променило живота.

Дженифър беше самотна майка на четири малки деца, след като съпругът й Адам напусна, когато разбра, че е бременна с четвъртото им дете. „Още едно дете за хранене? Няма как! Стига ми!“ каза той един ден, напускайки ремаркето им и подавайки молба за развод.

Дженифър беше съсипана. Тя и Адам не са планирали бременността, но е смятала, че ще има неговата подкрепа в такъв труден момент, особено след като по това време те вече са изправени пред финансови затруднения.

След раздялата им Адам спря да й дава пари за децата им. Твърдеше, че няма работа и че никой няма да го приеме, защото не е завършил колеж.

Скоро след раждането Дженифър нямаше друг избор, освен да си търси работа, тъй като не й достигаха пари за храна, памперси и мляко. Дженифър минаваше през ивици ресторанти и магазини, само за да бъде отхвърлена от собствениците, защото имаше четири малки деца.

„Трудно се наемат майки с малки деца, защото все нещо изниква. Или детето ти е болно, или няма на кого да го оставиш и трябва да отсъстваш от работа. Съжалявам, за нас е много ръчка“, направо й каза един работодател.

Тъй като никой в ​​техния квартал не искаше да я вземе на работа, Дженифър започна да търси в близкия град. С малкото пари, които й бяха останали, тя се вози с такси и помоли съседите си да гледат децата й за следобед.

Когато пристигна там, тя видя свободна позиция за домакинска работа в местен хотел. Тя влезе, кандидатства и веднага я наеха. „Имаме остра нужда от персонал тук, особено с летния сезон. Ще бъдем напълно заети след няколко седмици“, каза й мениджърът по човешки ресурси.

Отчаяна за работа, Дженифър я прие, дори ако това означаваше да пътува до различен град всеки ден. Тя благодари на мениджъра по човешки ресурси и се върна у дома, където каза на децата си, че най-накрая е намерила работа.

След като похарчи почти 30 долара за такса, Дженифър осъзна, че не може да си позволи да пътува до работа всеки ден. Би било по-добре да вземе собствена кола, но нямаше пари за такава. Тя осъзна, че най-голямата й надежда е да си купи кола втора употреба.

Тя намери един, но се чудеше дали собственикът би се съгласил да го продаде на по-ниска цена. „Случайно бихте ли могли да ми дадете тази кола за 5000 долара? Виждате ли, аз съм самотна майка на четири деца и ми беше трудно да печеля пари. Надявах се да получа кола, за да си намеря работа в близкия град“, призна тя.

Когато собственикът разбрал, че тя отглежда сама четири малки деца, той се съгласил да продаде колата за 5000 долара. „Ако можеш да купиш колата до утре, мога да ти я дам за 5000 долара“, каза й той.

Дженифър не може да бъде по-благодарна на собственика, че се съгласи да продаде на по-ниска цена. Тя рискува и кандидатства за заем в банката, за да може да получи колата на следващия ден. За съжаление, поради лошата й кредитна история, заемът беше отхвърлен веднага.

Тъй като опциите й се изчерпваха, Дженифър се замисли дълбоко какво да прави по-нататък. Тя не можеше да се премести в нов град, защото най-голямото й дете, Итън, току-що беше тръгнало на училище близо до парка с каравана, в който живееха.

Наемът в близкия град също беше много по-скъп и тя нямаше да може да вземе ремаркето със себе си. Тя наистина се нуждаеше от кола, която да я закара до и от работа и да вземе децата си от училище и детска градина.

Тогава тя си спомни семейната реликва, която покойната й майка й беше оставила – златна верижка, която беше в семейството й от поколения. Тя се просълзи при мисълта, че трябва да го продаде, за да може да си купи кола, но тя отчаяно се нуждаеше от нея, за да осигури децата си в дългосрочен план.

Дженифър взе златната верижка от кутията си с дрънкулки и тръгна към близката заложна къща. „Съжалявам, мамо. Наистина трябва да направя това точно сега“, каза тя на глас.

Когато стигнала до заложната къща, огърлицата била оценена на 5500 долара. Дженифър беше възхитена. Сумата стигаше за закупуването на колата и щеше да й остане за ежедневните им нужди.

На следващия ден тя се върна в магазина за употребявани автомобили и даде на собственика плик, пълен с 5000 долара. „Благодаря ви, че се съгласихте да ми продадете това, сър. Нямате представа колко това ще помогне на децата ми и аз“, каза тя и подаде плика на мъжа.

Собственикът, който се представи като Джеф, се усмихна. „Поздравления за вашата кола. Това е отлична покупка“, каза й той.

Докато Дженифър подписваше документите за покупката, Джеф дискретно постави нещо в багажника на колата и Дженифър се приготви да кара към вкъщи, той извика след нея.

„Между другото, провери багажника на колата, когато се прибереш. Оставих нещо за децата ти вътре“, каза той, махвайки на Дженифър, преди тя да потегли.

Откакто купи колата, Дженифър беше заета да пътува до работа и да води децата си на училище и детска градина, така че напълно забрави за проверката на багажника, докато не намери бележка в жабката на колата.

„Надявам се, че вие ​​и вашите деца сте харесали подаръка, който оставих в багажника. Нека ви бъде от голяма полза.“ Изненадана, тя решила да отвори багажника, за да потърси подаръка.

Първоначално Дженифър беше объркана, когато не видя нищо освен бял плик от едната страна на багажника. Тогава разбра, че това е същият бял плик, с който е платила колата. Тя го отвори и видя своите $5000 недокоснати.

Дженифър не можа да се сдържи и се разплака в този момент, изненадана от милия жест на мъжа. След работа тя отишла направо до магазина за употребявани автомобили, където благодарила на Джеф за щедростта му.

„Светът ви поставя предизвикателства и от вас зависи или да се издигнете от тези предизвикателства, или да се поддадете на тях. Гордея се с вас, че оставате силни за децата си и си помислих, че можете да използвате парите повече от мен. Просто не Не забравяйте да го платите напред“, каза й Джеф.

Какво можем да научим от тази история?

Състраданието минава дълъг път. Джеф притежаваше автокъща за употребявани автомобили, която печелеше много пари, докато Дженифър беше самотна майка на четири малки деца. След като Джеф разбра за това, той реши да го плати напред и да помогне на Дженифър по начин, по който знае, че може.
Има ли желание, има и начин. Дженифър беше решена да работи усилено, за да може да издържа децата си. Тя направи всичко възможно това да се случи, дори след безброй откази и пречки по пътя.

Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Самотен баща се връща от командировка и открива бебета близнаци на леглото на дъщеря си, докато тя е на училище
Next: Брат наследява богатството на баща му, докато сестрата получава писмо с молба да посети дома на прабаба си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.