Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само ДВЕ съставки към киселото мляко: Смес, която прочиства червата за рекордно време, добра за храносмилането
  • Новини

Само ДВЕ съставки към киселото мляко: Смес, която прочиства червата за рекордно време, добра за храносмилането

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
fghfghtrttrr.png

В народната медицина въпросната смес се използва за прочистване на организма от токсини! Правилното и балансирано хранене е предпоставка за здраве, а след големи и пищни пиршества стомахът ни има нужда от помощ.

Пробиотиците помагат за поддържане на баланса между лошите и добрите бактерии в червата, така че те са от съществено значение за правилното функциониране на храносмилателната система. Освен тях, фибрите са важни за поддържането на храносмилателния процес и здравата чревна флора.

Киселото мляко и овесените ядки могат да бъдат перфектната комбинация от пробиотици, фибри, витамини и минерали. Киселото мляко с овесени ядки се използва от години в народната медицина и диетология за подобряване на храносмилането, прочистване на организма от токсини, но и в процеса на отслабване.

Симптомите, които показват проблеми със стомаха, са чувство на тежест, подуване на корема, болка, киселини, затруднено ходене до тоалетна и други неприятни симптоми. Когато тези симптоми са налице, важно е да се консултирате с лекар, а като допълнително лекарство можете да консумирате кисело мляко (кефир) с овесени ядки.

Не е тайна, че кефирът е в състояние да нормализира чревната микрофлора и да „успокои“ стомаха. Това се дължи на съдържащите се в него бифидобактерии, които предотвратяват ферментацията и смилането на храната и допринасят за внимателното отстраняване на вредните токсини.

Киселото мляко и подобният на него кефир подобрява чревната перисталтика, ускорява храносмилането и спомага за по-доброто усвояване на хранителните вещества. Затова го наричат ​​най-добрият естествен пробиотик.

Овесените ядки са с високо съдържание на фибри и съдържат още калий и витамини от група В. Те имат благоприятен ефект върху червата, подобряват работата им, предотвратяват появата на дисбиоза (микробен дисбаланс) и улесняват храносмилането.

Диетичните фибри от овес трябва да бъдат задължителна част от здравословното хранене, тъй като те имат много полезни ефекти върху здравето, от по-добро храносмилане, здраве на сърцето, до ефекта за регулиране на холестерола и кръвната захар.

Комбинацията от кисело мляко и овесени ядки често се препоръчва в процеса на отслабване, тъй като пречиства организма и ускорява метаболитните процеси.

Освен ползи за здравето, комбинацията от овесени ядки и кисело мляко има приятен вкус, освежава и затова е добър избор за много хора за закуска. Как да си направим смес от кисело мляко и овесени ядки – ето рецептата:

Смесете две супени лъжици овесени ядки с 400 мл кисело мляко. Оставете за 15 минути, докато ядките омекнат. По желание можете да добавите малко канела.

овесени ядки с канела

Забележка: Ако сте чувствителни към някоя от изброените съставки или имате здравословни проблеми с червата или стомаха, консултирайте се с Вашия лекар преди да го консумирате.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Самолет се разби в Раднево, пилотът е загинал
Next: България е време да разбере истината за Слави Трифонов, не мога да мълча, обяви Цветелина Грахич

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.