Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само за стотинки може да се отървете от всички болести и отрови в тялото, нужно ви е просто зеле
  • Новини

Само за стотинки може да се отървете от всички болести и отрови в тялото, нужно ви е просто зеле

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
zeleonakssdasd.png

Може да ви се стори странно, но прясното зеле е истинско природно богатство. Способно е да изтегли всички отрови и болести от тялото ви. И има огромно преимущество от скъпите медикаменти по аптеките – струва само стотинки.

Така например при отоци или травми, спокойно може да си направите компрес от листа от зеле. Ако вашите глезени, колена, китки или лакти ви болят, защото са преуморени от работа или движение; ако сте имали травма на тези места или ако наскоро са свалили гипса, трябва да сложите зелеви листа за компрес.

Компресът ще облекчи болката. Самият компрес се прави изключително лесно. Откъснете едно или две листа от главата, но нека не са външните, които така или иначе изхвърляме.

Сложете листото върху проблемното място и го увийте с кърпа, шал или бинт. Направете това преди лягане и оставете компреса по време на съня ви през цялата нощ.

Не изпускай тези оферти:

Изпитан метод от древнокитайската народна медицина с алуминиево фолио, с който забравяте за всякакви болки в ставите

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ ЛИСТОТО Е КАТО ИЗСЪХНАЛО, А МЯСТОТО НЕ ТРЯБВА ДА ВИ БОЛИ

Ако травмата е стара или пък болката е била много силна, преди да сложите компреса с прясно зеле, ще се наложи да повторите процедурата още няколко дена.

Може да заложите на зелеви листа, ако имате проблеми и с щитовидната жлеза. Сложете нарязани по на дребно зелеви листа на гърлото и върху самата жлеза и увийте с шал. Отново е необходимо да спите с този компрес.

Ако имате силно главоболие, причината може да е проблеми с очите. Затова е необходим преглед с очен лекар – офталмолог.

Ако главоболието не е заради очите, а породено от стрес или преумора, можете да го облекчите с компрес от листа на прясно зеле. По-малки листа от зеле или нарязани по-големи налагате на челото, на слепоочията и на върха на темето.

Вие ще решите дали ще сложите забрадка, шал, шапка или по друг начин ще задържите листата на главата, но отново е добре да спите цяла нощ с тях. С компрес от прясно зеле усмивката ще се върне на вашето лице.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Яйчена смес лекува най-тежката кашлица за часове
Next: Oтвopи caндъĸa и Bиж ĸaĸвo щe тe oчaĸвa пpeз 2023г

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.