Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 1 час път от Пловдив е вторият най-горещ лековит извор в България
  • Новини

Само на 1 час път от Пловдив е вторият най-горещ лековит извор в България

Иван Димитров Пешев юни 19, 2023
cshsatsrsrstttsts.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На път за Велинград е разположено село Варвара. Там се намира вторият най-горещ извор в България (след извора в Сапарева Баня) – 92°C

Изворът край пазарджишкото село Варвара е открит през 50-те години на миналия век чрез сондаж на 500 метра дълбочина. Басейните с минерална вода се намират на 4 километра след селото и работят целогодишно и денонощно.

 

Водата от общо седемте минерални извора е подходяща за рехабилитация, спорт и отдих. Особено атрактивно е използването на минералните басейни през зимата.

Входът за басейните е символичен, за разлика от цените на лъскавите СПА-комплекси, разположени наоколо. До басейните има малки бунгала, които буквално са на една ръка до горещата вода. Селото е разположено в Родопската яка, заради което има спокоен климат, без резки колебания в температурите.

 

Водата в село Варвара наистина е уникална. Естествените термални извори предлагат много ползи за здравето, не само заради температурата, но и заради нейния състав.

Лечебните свойства на водата са направили селцето сравнително популярно, но далеч не толкова комерсиално

Повечето хора, които пристигат в този район подминават Варварските минерални извори на път за Велинград, без да знаят, че водата във Варвара има полза за здравето, не по-малка от водата на по-големия и популярен курортен град.

 

За разлика от велинградската вода, водата в край Варвара не е много приятна за пиене, заради прекалено високото съдържание на сяра. Точно заради сярата и силиция тази вода е много лековита, когато се използва за обливане на тялото.

Сярата е с намалено съдържание при хората със ставни заболявания. Тя оказва влияние и върху пигментната обмяна. Серните води прочистват организма от така наречените градски отрови, които се вдишват заедно с мръсния въздух в големите градове – олово, бисмут, живак и други.

Водата в село Варвара има добър противовъзпалителен ефект. Редовните бани подобряват сърдечната дейност, което се отразява на кръвообращението. Това спомага за намаляване на артериалното налягане и се подобрява кръвооросяването на крайниците.

 

Кой има ползва от водата в село Варвара? Какви заболявания се повлияват добре от нея

Минералните извори край Варвара са полезни за хора с възпалителни, травматични и дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат. Къпането в басейните е добро за пациенти с травматични и възпалителни заболявания на нервната система. От богатата на сяра вода може да се възползват и болни от подагра, затлъстяване, диабет, кожни болести и други.

 

Водата във Варвара е богата и на метасилициева киселина, която има детоксикиращо действие

Лечебно-профилактичните свойства на варвáрската вода са подсилени от синергичното взаимодействие на различните й компоненти.

Освен че детоксикира, метасилициева киселина се използва и за забавяне процесите на стареене. Заради това водата в село Варвара има невероятно добро действие върху кожата, която става по-еластична и млада.

Силицият е структурен, изграждащ елемент. Високото съдържание на силиций във варвáрската вода я прави със силно изразен благоприятен ефект при заболявания, които засягат гъвкавостта на ставите и здравината на костите. Силициевите води активират клетъчната протоплазма и повишават жизнеността на важни органи на човешкото тяло (мозък, мускули, сърце).

 

Баните в топлите минерални басейни край Варвара засилват имунитета. Особено когато се комбинира студения зимен въздух с топлата вода от басейна. Минералната вода е полезна и при доказано наличие на различни болестотворни патогенни микроорганизми, бактерии, вируси и гъбички, които успешно извежда извън организма.

Лечебните свойства на водата в село Варвара край Пазарджик са много добри.

 

Те са оценени не само от българските граждани, които я посещават, но и от чужденците. Топла прегръдка на минералния извор успокоява болните, но и зарежда с енергия здравите хора, които предпочитат село Варвара като дестинация за почивка и отмора.

Село Варвара се намира край Пазарджик, по пътя за Велинград, на 107 км. от София и на около 70 километра от Пловдив.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли че, жива вода извира на 2 места у нас, няма да повярвате какво е това
Next: Не вярвах, но се оказа истина: Това мистично място в Родопите е истински дар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.