Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 61 г. ни напусна един изключителен човек и уникален лекар
  • Новини

Само на 61 г. ни напусна един изключителен човек и уникален лекар

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
nedasldiasdkas.png

Почина уважаваната пловдивска лекарка Нели Генкова-Янева. Информацията потвърдиха пред GlasNews.bg от УМБАЛ „Свети Георги“.

Д-р Генкова-Янева е била част от екипа на Клиника по педиатрия на болницата. Тя завършва специалност „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив.

Има придобити специалности по “Педиатрия” и “Детска пневмология и фтизиатрия”. „Скръбта ни е огромна, защото загубихме една изключителна личност – лекар, професионалист и човек, отдаден изцяло на своите пациенти, на медицината и на науката“, пишат от лечебното завединие.

Д-р Нели Генкова-Янева е починала на 61 години.

Не изпускай тези оферти:

 

Още скърбни вести:

Късно снощи в болницата почина и 16-годишното момиче от катастрофата при Томбул джамия. Така жертвите на инцидентна стават три.

Припомняме, че при инцидента на място починаха 24-годишния мъж, шофирал автомобил BMW Z3 и 13-годишно момиче. 16-годишната им спътничка бе откарана в МБАЛ-Шумен в тежко състояние.

В 21,21 часа снощи движещата се с висока скорост се заби в електрически стълб.

По-късно днес (24.12.) от АП-Варна съобщиха, че под ръководството на Окръжна прокуратура – Шумен се изясняват причините за тежкото пътно-транспортно произшествие. 

Веднага е образувано досъдебно производство по чл. 343, ал. 4 от НК.

 

Направен е оглед на местопроизшествието, а днес се извършва и допълнителен такъв. Назначени са съдебно-медицински, химически и авто-технически експертизи. Взети са кръвни проби, чиито анализ да установи има ли употреба на алкохол и/или наркотични вещества.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомба: Бизнесменът Симо със смразяващо разкритие пред съда, ето защо налагал жена си с тенис ракета
Next: Да дариш целия джакпот на бедните… Стефан го направи!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.