Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само панделката я прикрива! Дженифър Лопес лъсна на червения килим в напълно прозрачна рокля
  • Новини

Само панделката я прикрива! Дженифър Лопес лъсна на червения килим в напълно прозрачна рокля

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
jernfndfgdf.png

Отдавна не бяхме виждали Дженифър Лопес на червения килим! Но в близко бъдеще феновете ще могат да се насладят на нейните изяви – актрисата ще промотира филма „Моята пиратска сватба“, в който изигра главната роля.

Официалната премиера е насрочена за 27 януари, а сега се състоя първата премиера в Лос Анджелис. И, разбира се, Лопес беше нейната главна звезда. Въпреки че много известни актьори участваха във филма дори без нея:

Джош Дюамел, Дженифър Кулидж, Лени Кравиц, Соня Брага и други знаменитости играха във филма. Но Джей Ло определено открадна шоуто на червения килим.

Не изпускай тези оферти:

За появата си Дженифър избра двусмислена рокля на Valentino – напълно прозрачна, но съвсем не вулгарна.

Благодарение на многото блестящи кристали, жълтата панделка (тя предизвика най-много въпроси за тоалета) и правилната драперия, всички стратегически важни места бяха покрити и Лопес можеше спокойно да позира за фотографите, без да се страхува прожекторите да „осветят“ прелестите й.

Джей Ло прозрачна рокля

Дженифър Лопес прозрачна рокля

Дженифър Лопес

Лопес с удоволствие позира с мъжката част от актьорския състав и режисьора на лентата. Чудим се дали Бен Афлек ще ревнува? Невъзможно е да спрете да гледате такава красавица като съпругата му.

Джей Ло рокля Валентино
Джош Дюамел, Дженифър Лопес, режисьор Джейсън Мур

Е, Лопес за пореден път доказа, че е самото съвършенство. И дори ако нейните тоалети изглеждат твърде открити за някого и понякога има модни провали, Дженифър си остава истинска икона.

На нейната смелост и самочувствие може само да се завижда, а луксозната фигура на 53-годишната звезда кара дори младите момичета да скърцат със зъби от завист

Тя е една от малкото холивудски личности, които умеят да представят откровеността, граничеща с вулгарност, с особено достойнство. Ако, например, „голите“ рокли на Бела Хадид и Кендъл Дженър (които могат да бъдат дъщери на Дженифър) предизвикват шок и осъждане, то тоалетите на Лопес само възхищават и спират дъха ви.

Continue Reading

Previous: На 118 г. почина най-старата жена в света. Диетата й ще ви удиви
Next: Не съм виждала синовете си от 10 години. И те не ми липсват нито за миг

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.