Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето
  • Без категория

Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_27

Няма как да похвалим достатъчно този сладкиш – сочен, ароматен, чудно вкусен, а на всичкото отгоре и много лесен! Само разбивате продуктите, печете и после заливате всичко със сироп!

Сочната му текстура и наситеният вкус идват от комбинацията от кокос, грис и стафиди, напоени с ром, и го правят направо неустоим.

Пасва идеално на всеки повод, независимо дали приготвяте десерт за семейството, гости или просто искате да се поглезите с кафе или чай. Ето какво ви трябва за нашия Сочен сладкиш със стафиди и кокос :

Сочен сладкиш със стафиди и кокос

Продукти:

  • 4 яйца
  • 50-100 г захар
  • 100 г брашно
  • 100 г грис
  • 100 г кокос (оставете малко за поръсване)
  • 200 мл течно кисело мляко
  • 100 г стафиди (накиснати в ром)
  • 50 мл зехтин (или разтопено масло/маргарин)
  • 1 бакпулвер
  • 1 ванилова захар
  • настъргана кора от един лимон

За сиропа:

  • 200 г захар
  • сок от 1/2 лимон
  • 70-100 мл вода

Приготвяне:

продукти сладкиш

Снимка: YouTube

Разбийте белтъците със захарта до твърд сняг, след което добавете жълтъците и продължете да разбивате.

След това изсипете течните съставки, разбъркайте с тел или шпатула и накрая сухите съставки.

Когато получите гладка смес, сипете пресятия сух грис. Сместа се изсипва в предварително намаслена и набрашнена форма с размери 30х25 см, след което се пече 30-40 минути в загрята на 200 градуса фурна.

тесто в тавата

Снимка: YouTube

Докато сладкишът се пече, пригответе сиропа: оставете да поври 4-5 минути от момента на завиране на умерен огън. Изпеченият сладкиш се нарязва на кубчета и се залива бавно с топлия сироп. Отгоре се поръсва с кокос.

сочен сладкиш със сироп

Снимка: YouTube

Оставете да попие хубаво и да се охлади, преди да го поднесете.

кубчета сладкиш

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Настанаха тежки времена, по-тежки от черна земя – думите на тази самотна майка ще ви задавят от сълзи
Next: В лютия студ, бременна жена, боса, почука на вратата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.