Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове
  • Новини

Само слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
asdvfdsbfdbfgnghnhjm.png

В топлите слънчеви дни всяко петно ​​прах по прозореца е ясно видимо, поради което прозорците обикновено се мият доста по-често отколкото през есента и зимата. Днес ще ви кажем една тайна как правилно да миете прозорците, така че да няма петна по тях.

Всяка домакиня има свой собствен начин на миене на прозорци и не винаги е възможно работата да се доведе до идеала с помощта на специални инструменти. Ще споделим с вас ефективни домашни продукти, които ще удължат чистотата на прозорците и ефективно ще се справят със замърсяването.

На първо място, трябва да изберете добър ден. Няма смисъл да миете прозорците при дъждовно или ветровито време. Нашите баби и майки се запасяваха с вестници , правеха обичайния сапунен разтвор и миеха прозорците. Именно вестникът позволяваше да се избягват петна и да се търкат добре прозорците.

Сега има безкрайно количество стоки като парцали от микрофибър, стъргалки за прозорци, магнитни четки, уреди и всякакви перилни препарати.

От този списък трябва да се отделят парцалите от микрофибър – такива за многократна употреба изтриват петната добре и не надраскват повърхността, поради което често се използват за миене на автомобили. Ето защо с тези евтини устройства можете да изчистите доста неща

1 капачка омекотител за тъкани
100 мл топла вода
1 супена лъжица глицерин
кърпа
стъргалка за прозорци

Изсипете капачка от омекотителя в малък пластмасов съд и го разредете с топла вода. Добавете глицерин към сапунения разтвор и разбъркайте всичко старателно.

Оставете разтвора да за 15 минути, след което продължете с измиването на прозорците.

 

Достатъчно е да нанесете няколко капки от продукта върху парцал и да го разтриете внимателно през прозорците. Разбира се, по-добре е първо да избършете прозорците с влажна кърпа, за да премахнете слоят мръсотия, след което да използвате продукта. Благодарение на глицерина, прахът няма да се залепи за стъклото, а прозорците ще останат чисти за дълго време.

 

Измиване на прозорци с оцет

Ще имаш нужда

1 ч.л. препарати за миене на съдове
500 мл вода
70 мл оцет

Смесете оцетът, водата и препарата. Напръскайте разтвора върху прозореца със спрей бутилка и го избършете със сух парцал.

 

Миене на прозорци с амоняк

Ще имаш нужда

2 с.л амоняк
400 мл вода

Носете ръкавици и респиратор, защото миризмата на амоняк е много рязка. Смесете водата с амоняк. Поставете разтвора върху прозореца и го избършете с мека кърпа или салфетка.

Много продукти за почистване на прозорци се правят на базата на амоняк. Справя се със силните замърсяване, дезинфекцира добре повърхността и премахва никотина залепнал по прозорците.

 

Миене на прозорци с нишесте

Ще имаш нужда

1 супена лъжица нишесте
1 литър вода

Разредете нишестето в топла вода, след което нанесете продукта върху мръсните прозорци. Оставете разтвора да изсъхне, след което избършете прозорците с мека кърпа, за да премахнете следите от нишесте. Този инструмент ще бъде оптимален, ако не понасяте остри миризми. Можете да използвате и обикновени сурови картофи. Трябва да нарежете картофите наполовина и да разтриете с тях прозорците. След това отстранете остатъците от нишесте с парцал.

 

Както можете да видите, има много алтернативи на закупените перилни препарати, а някои от тях са много по-ефективни. Можем да кажем с увереност, че нито един от тях не оставя петна по прозорците. Измили ли сте вече прозорците тази година?

Continue Reading

Previous: Малко нишесте и 3 салфетки, а яйцата стават като нарисувани! Обрах точките на родата!
Next: В тази съседна на България страна не сменят часа

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.