Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 1 лъжица и Макдоналдс ряпа да яде! Чудно хрупкави пържени картофи – ето тайната:
  • Новини

Само 1 лъжица и Макдоналдс ряпа да яде! Чудно хрупкави пържени картофи – ето тайната:

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
asdcdsacdsfgdsfhd.png

Домашни пържени картофи, много по-вкусни и хрупкави от тези в ресторантите за бързо хранене.

Цялата „тайна“ е в добавянето на една съставка преди пърженето, с помощта на която картофките стават супер хрупкави, а не омекват, когато ги извадите от тигана.

Ето рецептата за най-хрупкавите пържени картофки: 

Най-хрупкавите пържени картофки

Необходими продукти: 

  • 500 г картофи
  • 1 супена лъжица царевично нишесте
  • 1 л олио
  • 50 мл оцет
  • 3 л вода
  • 150 г кетчуп
  • 2 скилидки чесън
  • 50 г чили

Начин на приготвяне: 

Картофите се измиват добре със студена вода, след което се обелват. След това ги нарежете на колелца с дебелина около 7-10 мм, след което нарежете тънки ленти като за пържени картофи. Нарязаните картофи се поставят веднага в студена вода, за да не потъмнеят.

 

 

Във водата се добавят 50 мл олио, след което картофите се разтриват добре с ръка, за да се отстрани максимално нишестето. Отцедете ги от мътната вода и ги поставете върху тавичка, покрита с хартиена кърпа, за да поеме излишната влага от картофите. Покрийте ги с още един слой салфетка отгоре.

 

 

След като изсъхнат добре картофите се поръсват с лъжица царевично нишесте. Разбъркайте ги добре, за да може нишестето на прах да полепне равномерно по картофите. Така приготвените картофи са готови за пържене (или печене, както желае).

 

 

Поставете ги в мрежест фритюрник и ги спуснете в загрято дълбоко олио. Оставете ги да се запържат за няколко минути, докато леко покафенеят, след което ги извадете и ги оставете да се отцедят от олиото. Прехвърлете ги в покрита с хартиена кърпа купа.

 

 

Сос:  В дълбока купа сложете 150 мл кетчуп и добавете 50 мл чили сос. Обелете две скилидки чесън, нарежете ги на ситно или настържете, след което ги добавете към кетчупа. Разбъркайте и по желание добавете различни подправки по ваш вкус. И сосът е готов, можете да го сервирате заедно с пържените картофки.

Continue Reading

Previous: Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки
Next: Никога не изхвърляйте водата от варените макарони – ето за колко неща може да я ползвате

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.