Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 1 опаковка подхранва цялата ми градина! После не знаем къде да дяна реколтата
  • Новини

Само 1 опаковка подхранва цялата ми градина! После не знаем къде да дяна реколтата

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
sxsaxsawewfdeffdg.png

Подхранете почти всички растения в градината си с един страхотен домашен тор ! Това е отличен биостимулатор за бързото разграждане на органичните вещества. Нанесете го няколко пъти през сезона и ще имате отлична реколта!

Изсипете 1 пакетче суха мая в малко количество топла вода (около 200 мл). Добавете 2 с.л. захар, за да започне да активира дрождите. Оставете за 2-3 часа .

 

 

Концентратът от маята се разтваря в 10 литра вода. Няма нужда да добавяте нищо повече – работният разтвор е готов!

 

Тъй като дрождите активно консумират калий и калций, тези макроелементи трябва да се добавят преди подхранване на почвата с мая. За да направите това, достатъчно е да смелите черупките на няколко кокоши яйца възможно най-фино. Отстранете предварително вътрешния филм.

 

И смесете с дървени стърготини в съотношение приблизително 1:5. Това торене трябва да се извършва веднъж на сезон за всички растения, които ще получат тор от мая.

 

Поръсете малко стърготини с черупки под всеки корен домат, пипер и краставица. Засипете с пръст.

 

ВНИМАНИЕ! Дрождите не се прилагат при чесън, картофи, лук и сладки картофи.

Отгоре поръсете естествения тор с този с дрожди. Използвайте около 1 литър на храст.

 

През сезона е достатъчно да се прилага такова торене 2-3 пъти. Това ще бъде достатъчно, за да видите невероятни резултати! Дрождите ще помогнат на растението да абсорбира максимално други органични торове, по-специално компост, хумус и вермикомпост.

Continue Reading

Previous: Арестуваха голямата звезда на българския спорт – Антъни Иванов, причината е смайваща
Next: Голяма радост! Вдигат заплатите на тези служители със задна дата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.