Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 1 пакетче ванилова захар и нямате нужда от репелент: Перфектният метод за комарите
  • Новини

Само 1 пакетче ванилова захар и нямате нужда от репелент: Перфектният метод за комарите

Иван Димитров Пешев юни 8, 2023
vanniiilsrlskrs.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лятото е сезонът на комарите, а поради липсата на студена зима те нападат още повече през последните години. Всеки от нас обича удоволствието от летните вечери, но комарите могат да направят живота ни много неудобен. Знаете ли методи с които да прогоните тези насекоми?

Ванилова захар

На практика всеки я има у дома.

И може да се каже че, е най-евтиният домашен начин за прогонване на комари.

Едно пакетче захар струва стотинки.

Поръсете със захар мястото, където прекарвате вечерта, или я сложете в чиния и я сложете близо до вас.

Ароматът на ванилия отблъсква комарите.

За да отблъснем комарите, можем да използваме и масло от ванилия, което работи на същия принцип, има много интензивна миризма.

Можете да го нанесете върху тялото си или да го разтриете върху мястото, където седите.

Не забравяйте да не излагате намазаната кожа на пряка слънчева светлина, тъй като маслото може да причини неприятни петна.

Захарта печели тази битка, по-евтина е и не оставя мазни следи по кожата и дрехите, а миризмата й се задържа по-дълго.

Още съвети как да се отървете от комарите

Репелент от 2 съставки

Днес бихме искали да споделим с вас един чудотворен репелент против комари.

Благодарение на него вече можете спокойно да работите в градината вечер или да си почивате в двора или навън.

Всички съставки за това чудодейно средство със сигурност са налични във всяка къща, защото използваме тези течности почти всеки ден.

Нуждаете се само от растително масло (абсолютно всяко), шампоан за коса и 9% оцет.

Всички тези течности трябва да се смесват в съотношение 1:1:1 (т.е. в равни количества).

Чрез смесване се получава бяла емулсия, като срокът на съхранение е неограничен.

Няма нужда обаче да предприемате действия.

Емулсията трябва да се нанесе върху кожата и можете спокойно да останете навън вечер и през нощта.

 

За мен валериана е най-доброто растение срещу комари.

Просто го сложете в стаята или го изсушете и комарите и мухите ще странят надалече.

Това не е всичко, тези идеи също работят

Прясно нарязани листа от дива череша могат да се използват за втриване на откритите части на кожата.

Етеричните масла от карамфил, босилек, анасон и евкалипт могат да помогнат много.

Натрийте откритите части на кожата с домашен репелент (5-10 капки на чаша вода) или сложете капка върху ластик за коса или гривна.

Ако решите да седнете сред природата до огъня, сложете няколко хвойнови клонки в огъня.

10 грама карамфил и 100 мл водка или алкохол, изсипете в съд със спрей, оставете да престои 2 седмици, разклатете и това е всичко.

Изсипете смляно кафе и го запалете, само тлее.

Ароматът на кедровото масло премахва не само комарите, но и мухите и хлебарките.

Разтрийте откритите части на тялото си с листа от домати, действа страхотно.

 

Репелент за рибари

Имаме нужда (за голяма партида):

1 по-голяма опаковка вода за уста (най-евтината ще свърши работа)

3 чаши английска сол (чаша = 200 ml)

1,3 литра стара евтина бира (например след гаранционна или такава, която сте отворили и сте забравили да изпиете)

Приготвяне:

Смесете всички съставки, докато солта се разтвори.

Пръскайте където седнете в градината, аз пръсках и тревата и не навреди на зеленините изобщо, не навреди и на цветята.

Пръсках два пъти през целия сезон и подейства перфектно на комарите.

Ако статията ви е харесала, може да ни последвате и споделите публикацията с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не използвам химикали за охлювите, а благодарение на съвета на съседа имам чиста цяла градина
Next: Настъргвам 5 тиквички, добавям малко кайма, малко кашкавал и става една вкусотия – цяло лято на това ядене живея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.